Дукхите – „изгубеното“ племе в Монголия
В един все по-глобализиращ се свят, където вековни традиции се огъват под натиска на модернизацията, вече почти не съществуват „изгубени“ племена. Повечето от тях са се поддали на изкушението и удобството на уседналия начин на живот, оставяйки в миналото културните и религиозни практики на своите предци.
Но има и редки изключения. Едно от тях са дукхите – тувинско-тюркски етнос, населяващ границата между Монголия и Русия, който се занимава с отглеждане на северни елени. Но връзката им с животните отива далеч отвъд елените, тъй като те вярват, че тя е духовна.
Фотографът Хамид Сардар Афками пътува до най-северния район на Монголия, Хьовсгьол, за да заснеме последните оставащи дукхи, а те са няколкостотин души от общо 44 семейства.
Децата в племето са отглеждани заобиколени от северни елени и още от малки те развиват силна привързаност към тях. Дукхите обикновено не ядат месото на северните елени. Това се случва само когато елените вече не могат да им помагат в ловуването или пътуването.
За съжаление, както броят на дукхите, така и този на елените непрекъснато се свива. Но в това отдалечено кътче на света няма програми, които да се погрижат за спасяването от изчезване нито на хората, нито на животните.
Дукхите преживяват най-вече от туристи, които или искат да яздят опитомените елени, или си купуват изделия, изработени от местното население. А иначе основният поминък на дукхите е ловът. Това занимание също е голямо предизвикателство в монголската тайга, в която човек трудно се ориентира и в която зимите са изключително сурови. Но дукхите и досега правят това, което са правили стотици години в рамките на руската, китайската и монголската държави.
Другото наименование на дукхите е цаатан, което буквално означава „пастир на елени“. Дукхите виждат себе си не като притежаващи, а като споделящи земята и пейзажа с другите живи същества там, което вероятно обяснява защо връзката им с животните е толкова силна. Освен елени дукхите опитомяват и вълци, ловят с орли. Ловът с орли също е отколешна традиция и овладелите занаята са на особена почит.
Впечатляващото при дукхите е, че в ерата на глобализацията са успели да устоят на всепоглъщащото влияние на външния свят. И може би това отново се дължи на специалната връзка, която са изградили с природата и животните.
Вижте още
Бедуинските палатки: традиция и модерност
Историята на палатките е една дълга и интересна приказ
Последната „калинга“ татуистка украси корицата на списание „Вог“
Подобно на всички други деца от племето бутбут, като де
Минималистичните бродерии на Брита Маракат Лабба
Изкуството на Брита Маракат Лабба е ярко и емоционално
