ден на детската книга

„Да прекосим моретата на Крилете на въображението“

Не е ли истинско удоволствие да подариш книга на дете, да го наблюдаваш как разлиства страниците със светнал поглед и как се потапя в магичния свят на приказни истории? Именно това удоволствие се празнува всяка година от 1967 година насам на рождения ден на най-известния разказвач на приказки – Ханс Кристиан Андерсен. На 2 април светът отбелязва Международния ден на детската книга, а целта на събитието е да развие любовта на децата към книгите и да ги насърчи да четат.

Всяка години различна страна е патрон на празника като представител на тази страна, обикновено известен писател или писателка на детски книжки, отправя послание към децата по цял свят, насърчавайки ги да четат. Тази година страната патрон е Япония, като денят се провежда под мотото „Да прекосим моретата на Крилете на въображението“

Посланието към децата е написано от известната японска авторка Ейко Кадоно, носителка на наградата Ханс Кристиян Андерсен за писане през 2018 г.

 

А ето и нейното послание:

Eiko

Историите пътуват, яхнали крилете на въображението,

Копнеещи да чуят радостното биене на твоето сърце.

Аз съм пътуваща история. Летя навсякъде.

На крилете на вятъра, на крилете на вълните, или понякога на миниатюрните крила на пясъка. Разбира се, нося се и на крилата на прелетните птици. А също и на тези на самолетите.

Сядам до теб. Отваряйки страниците, ти разказвам история – тази, която искаш да чуеш.

Искаш ли една чудновата и приказна история?

Или пък тъжна, страшна или забавна история?

 

Ако не ти се слуша точно в момента, няма проблем. Но знам, че един ден ще ти се слуша. А когато това стане, просто извикай „Пътуваща история, ела! Седни до мен!“

И аз веднага ще долетя.

Имам толкова много истории за споделяне.

Например история за малък остров, на който му омръзнало да бъде сам, научил се да плува и се отправил да търси приятели.

Или приказка за тайнствена нощ, когато на небосклона се появили две луни.

Или пък историята за Дядо Коледа, който се изгубил.

 

О, мога да чуя сърцето ти. Бие по-бързо.

Абракадабра сим салабим

Пътуващата история проникна в сърцето ти и то запрепуска.

А ти ще си следващият човек, разперил ръце да полети.

 

Така се ражда една нова пътуваща история.