„Божественият маркиз“ срещу веригите на добродетелта
Творбите му са забранени във Франция чак до 1957 г. Направен е опит да бъде изтрит от историята на литературата и философията. Името му е табу дори за поколения негови наследници. На негово име е кръстен един от най-провокативните термини в психологията. А известният френски писател Гийом Аполинер го нарича „Божественият маркиз“ и го определя като „най-свободният ум съществувал някога“. Този маркиз, писател, политик и философ е Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, известен по цял свят просто като Маркиз дьо Сад.
Маркиз дьо Сад (1740-1814) произхожда от едно от най-старите благороднически семейства във Франция, чиято история датира от 13-ти век. Малкият Донасиен расте като разглезено и високомерно дете, проявяващо изблици на ярост. Родителите му не могат да се справят с него и скоро е даден на грижите на чичо си, който е свещеник и либертинец. С времето Донасиен се привързва все повече към него. След като завършва йезуитския колеж в Париж и колежа на Кралската кавалерия, младежът се отдава на военна кариера. Представя се блестящо по време на Седемгодишната война, но заради склонностите си към хазарта, плътските наслади, богохулството, както и заради разточителния си начин на живот, на него не се гледа с добро око.
Маркиз дьо Сад е върл противник на обществените норми и порядки, както и на клерикалните идеи и принципи. Целият му живот е изпълнен със скандали, с престои в затвора и в психиатрични институции. Най-декадентният културен герой на Франция все пак проявява особен интерес към театъра и дори изгражда сцена в дома си, където да се играят спектакли. Той е и автор на множество романи, истории, пиеси, диалози, есета, писма, политически трактати, но голяма част от творчеството му е унищожено, от противниците му, както можем да се досетим, не са малко. Маркиз дьо Сад е най-известен с либертинските си романи, гарнирани с изображения на секс и насилие, в които героите дискутират моралните, религиозни, политически и философски последствия от своите действия. Романите съдържат елементи на порнография, готическа проза, мрачни истории в стила на „Братя Грим“, социална, политическа и литературна сатира. Световноизвестни са „100-те дни на Содом“, „Жюстин или неволите на добродетелта“, „Философия в будоара“, „Жулиет“.
Маркиз дьо Сад умира на 2 декември 1812 г. Погребан е с религиозен ритуал, въпреки предсмъртното му желание да няма никакви обреди. По-късно, черепът му е изваден от гроба, за френологични изследвания.
Критикуван и анатемосан докато е жив, едва в началото на 20-ти век Маркиз дьо Сад получава първата си хладнокръвна защита в есето на критика и поет Гийом Аполинер. През 20-те години на 30-ти век в негова защита се обявяват сюрреалистите, сред които Ман Рей, Андре Бретон и Салвадор Дали. Това, което особено ги привлича в творчеството на маркиза, са неговите искания за сексуална и политическа свобода, както и халюцинационното естество на неговото въображение. В средата на 20-те години самият Жан-Пол Сартр се обявява в защита на творчеството на Маркиз дьо Сад и призовава за падането на забраната върху оцелелите произведения. Сред известните изследователи на творчеството на маркиза са Ролан Барт, Симон дьо Бовоар, Октавио Пас, Теодор Адорно и др.
А какви са част от посланията на Маркиз дьо Сад. Ето няколко откъса от негови творби:
„Фантазията ни служи само тогава, когато умът е свободен от предразсъдъци; даже един-единствен предразсъдък е способен да охлади фантазията.“
:
Там, където хората ще бъдат равни, където няма да има никакви различия, щастието никога няма да може да съществува.
:
„И вие, любезни развратници, вие, които още от млади не се подчинявате на нищо, освен на своите желания, и не познавате други закони, освен своите капризи, нека ви бъде пример циничният Долмансе; ако подобно на него пожелаете да се разходите из благоуханните алеи на сладострастието, помнете повелята на неговата школа: само като разширява сферата на оттенъците и фантазиите в наслаждението, като му принася в жертва всичко, нещастното създание, наречено човек, захвърлено в този печален свят въпреки волята си, е способно да отгледа няколко рози сред тръните на живота“
:
„Щастието не e в наслажденията, а в желанието – то значи да разрушиш всички прегради по пътя към неговото изпълнение.“
:
„Никога не причинявайте по-силна болка от тази, която сами не бихте приели от чужди ръце!“
:
„Благотворителността приучава бедняка към помощ, която е пагубна за неговата енергия. Очаквайки милостиня от вас, той повече не работи; а когато няма милостиня, става крадец или убиец. От всички страни стигат до мен гласве, които искат да сложат край на бедността, но в наши дни се прави всичко, тя да се разпространява. Искате да няма в стаята мухи? Не разсипвайте захар, защото ги привлича. Искате да изчезнат бедняците във Франция? Не раздавайте никаква милостиня, и преди всичко унищожете приютите за бедни. Човек, който се е родил в нищета и вижда, че е лишен от тези опасни ресурси, ще употреби цялата си смелост, всички качества, получени от природата, за да се измъкне от положението. И повече няма да ви досажда. Разрушавайте, безпощадно сривайте стените на тези презрени домове, в които безсрамно криете плодовете на бедняшкия разврат; тези ужасяващи клоаки, които ежедневно изригват в обществото отвратителен рой нови създания, надяващи се само на вашата кесия.“
:
„Нищо не провокира размишлението така, както нещастието.“
:
„Моят начин на мислене не ми донесе нещастия. Причина за тях станаха мислите на другите.“
Вижте още
Исак Кордал: големите въпроси на малките човечета
Неговите миниатюрни скулптури вече са превзели Париж,
