Далида: „Публиката е моят съпруг. Песните са моите деца“
От Кайро до Париж, от малко селце в Калабрия до най-големите световни музикални сцени, от сянката към светлината, от историческото бягство към бягството навътре в себе си: има хиляди начини, по които може да се резюмира животът на Йоланда Джилиоти, превърнала се в икона от световен мащаб под артистичния псевдоним Далида. Една истинска музикална легенда, която днес щеше да навърши 90 години.
Далида продава над 125 милиона албума. Успехът й в музиката е почетен с десетки награди, някои от които (като „Диамантения диск“ през 1981 г.) са създадени специално за нея. В дискографията си има записани близо 1000 песни на френски, италиански, испански, немски, японски, иврит, египетски, английски, фламандски и ливански..
Йоланда Джилиоти е родена на 17 януари 1933 г. в Кайро в италианско семейство. Баща й, който е първа цигулка в оркестъра на операта в Кайро, умира когато тя е още малка. Далида посещава католическо училище, където учи италиански, арабски, френски, английски. Постепенно от малко момиченце с къси кестеняви коси и дебели очила, тя се превръща в атрактивна девойка. Участва в местен конкурс за красота. След като го спечелва започва да работи като модел, а трима египетски режисьори я вземат за участие в техни филми. По това време тя приема сценичното име Далила, което, както казва, „е едно много често срещано име в Египет, което много харесвам“.
През 1954 г. Далида се мести в Париж в преследване на актьорска професия. Там първият й съсед е тогава още неизвестният френски актьор Ален Делон, с когото има кратка афера. Далида се явява на редица кастинги, но всеки път получава отказ. Това я принуждава да се обърне към пеенето. Започва да посещава ежедневно уроци, а скоро и да има различни малки музикални участия. Те се оказват успешни, а популярността й расте.
Един от първите, забелязали таланта й, е директорът на Олимпия Брюно Кокатрикс, който казва за гласа й, че е „изпълнен с цвят и обем и има всичко, което мъжете обичат: нежност, чувственост и еротика“. По предложение на писателя и сценарист Алфред Маршан, тя променя псевдонима си от Далила (което твърде много напомняло на Самсон и Далила) на Далида.
След като записва няколко музикални парчета, през 1956 г. излиза промо сингълът “Bambino”, който я изстрелва в света на славата. Година по-късно, тя е подгряващата звезда на концерта на Шарл Азнавур в „Олимпия“.
Сред най-големите хитове на Далида са „Bambino“, „Gondolier“, „Les enfants du Pirée“, „Le temps des fleurs“, „Darla dirladada“, „J’attendrai“, „Je suis malade”, “Il venait d’avoir 18 ans”, “Mourir sur scene” и „Paroles, paroles“, която изпълнява заедно с Ален Делон.
В личен план животът на Далида е белязан от серия трагедии и самоубийства. На 10 месеца тя получава очна инфекция, заради която дни наред е с превръзки на очите. Налагат се и няколко операции в детските й години, както и носене на големи очила, заради което съучениците й я подиграват.
През 1967 г. годеникът й Луиджи Тенко се самоубива след като песента му не е класирана за финала на Сан Ремо. Смазана от мъка, Далида прави опит за самоубийство, който я оставя в кома няколко дни. Същата година забременява, но прави аборт след който повече никога не може да има деца. Неин бивш съпруг, бивш любовник, както и приятелят й – певецът Mike Brant – всички те се самоубиват.
Токсичната среда и непрекъснатите депресии водят и до самоубийството на Далида на 3 май 1987 г. Тя оставя предсмъртна бележка, която, предполага се, е адресирана до любимата й публика: „Животът е непоносим за мен. Простете ми“.
