04/07/2025

Барнет Нюман: архитектурен абстрактен експресионизъм

Американският художник Барнет Нюман (1905-1970) e един от стълбовете на абстрактния експресионизъм, със значителен принос към съвременното изкуство. Определян като най-архитектурния сред абстрактните експресионисти, Нюман вярва, че изкуството е акт на самосъздаване и декларация за свобода. През 50-те години, когато създава своите произведения, той е осмиван и отхвърлян.

Едва към края на живота му, нещата се променят и Нюман започва да бъде приеман сериозно като художник. А минималистите откриват в неговото творчеството своя баща. Днес творбите на американският художник могат да бъдат намерени в много големи музеи по света като МОМА, галерия Тейт, Художествения институт в Чикаго и др. и се продават за милиони долари на търгове.

Барнет Нюман е роден на 29 януари 1905 г. Той е син на еврейски имигранти от Полша. Учи философия в Сити колидж в Ню Йорк, който завършва през 1927 г. През следващите 15 години Нюман работи в семейната фирма за облекло, което ясно личи от способността му да се облича добер. По-късно работи като учител по изкуства, писател и критик.

През 1933 г. се кандидатира за кмет на Ню Йорк като се застъпва за граждански програми за изкуства и за мерки за борба със замърсяването. Междувременно Нюман изучава произведенията на Хенри Дейвид Торо и анархиста Пьотър Кропоткин. Освен това, той се интересува силно от ботаника, геология, орнитология. Въпреки многобройните си разнородни интереси, Барнет Нюман винаги остава ангажиран с проблемите на обществото, с които е добре запознат.

През 30-те години на миналия век Нюман създава няколко картини, за които се твърди, че са в стила на експресионизма. Той обаче ги унищожава всичките, защото смята, че са недостойни за внимание. Близо десет години по-късно отново започва да рисува. Едва през 1944 г. Нюман чувства, че творчеството му най-накрая е узряло. Тогава се присъединява към нюйоркския кръг на абстрактните експресионисти.

През 1948 г. американецът рисува „Орнамент I“. Творбата е доказателство, че Нюман е намерил своя собствен глас. Вертикална ивица, която той нарича „мълния“, свързва горния и долния ръб на картината. В следващите му оскъдни композиции светкавиците се открояват на фона на цветни полета. Това кара критиците да го нарекат „художник на цветното поле“.

Нюман, който искал да започне от нулата, не се притеснил особено от това определение и продължил да рисува така, сякаш живописта никога преди не е съществувала. Поради факта, че картините му са чисто абстрактни, много от тях първоначално са без заглавия. По-късно Нюман им озаглавява някои от тях, като всяко наименование е препратка към определена тема. Например, картината „Авраам“ (1949) носи името както на библейската фигура, така и на бащата на Барнет.

От 1958 до 1966 г. Нюман създава това, което ще се превърне в неговото най-голямо постижение – поредицата „Кръстният път“, която е паметник на жертвите на Холокоста. Всички произведения в нея са черно-бели. Поредицата е посветена на религиозни теми, а подзаглавието ѝ е „Лама Савахтани“ (“Защо си ме изоставил?“). Според Новия завет това са последните думи, които Исус произнася на кръста.

В по-късните си творби, като например поредицата „Кой се страхува от червено, жълто и синьо“, Нюман рисува чисти, ярки цветове върху много големи платна. „Светлината на Анна“ (1968), кръстена на майка му, която е починала три години по-рано, е най-голямата му творба досега, с размери 8,5 м. на 2,7 м. Той също така работи с оформени платна и понякога сменя маслените бои с акрилни.