28/07/2022

Как един архитект превърна циментова фабрика в свой дом и студио

През 1973 г. арх. Рикардо Бофил попада на стара, все още работеща циментова фабрика в околностите на Барселона, която, само месец след като Бофил я вижда, трябвало да бъде разрушена. За архитекта фабриката се явява перфектната възможност да реализира своя копнеж за пространство.

В следващите 45 години той работи по трансформацията на мястото, което днес е съвкупност от четири части: домът на архитекта, неговото студио, изложбена зала и градини. Забележителният модерен замък, наричан от мнозина „Фабриката“, се отличава със своя индустриален дизайн и със зеленината, от която е обгърнат.

Първоначалната идея на Рикардо Бофил била да върне мястото с всичките му прилежащи сгради и съоръжения на природата. Покрива части от екстериора на фабриката с растителност. По-късно идва идеята за запазването на някои от сградите и трансформирането им в едно модерно и луксозно отвътре място.

Самият циментов комплекс е огромен. За да превърне гигантското пространство от 3000 кв. м, в което има 30 силози, подземни машинни отделения, 4 км тунели, Бофил се налага първо да премахне част от постройките, което му отнема около година и половина. Но това е и времето, в което архитектът започва да открива скритата красота на фабриката.

Различни форми и очертания, комбинирани с разнообразни стилистични компоненти, стават видими. Фабриката е едно бижу от смесени архитектурни стилове от миналото:

– Сюрреалистични стълби, водещи в нищото, елементи висящи над празни пространства със странни пропорции

– Абстрактни обеми, изглеждащи изоставени и груби

– Бруталистка бетонна структура на сградата

Рикардо Бофил продължава трансформацията на мястото, което си остава един непрекъснат проект, по който винаги има какво да се прави. Той гледа на „Фабриката“ като на скулптура, която бавно извайва.

„Имам усещането, че живея в затворена вселена, която ме пази от света навън и от всекидневния живот. Циментовата фабрика е едно съвършено работно място. Животът тук тече без голяма разлика между работа и свободно време…Това е единственото място, където мога да се концентрирам, да свързвам идеите по най-абстрактен начин и да създавам проекти, образи и нови пространства“, споделя Бофил.