29/06/2022

Франсис Макдорманд: „С остаряването човек печели правото да бъде лоялен към самия себе си“

В едно свое интервю Франсис Макдорманд споделя: „Често ми казваха, че нещо не съм. `Тя не е достатъчно хубава. Не е достатъчно висока. Не е достатъчно слаба. Не е достатъчно пълна.`

Мислех си, `Е добре, някой ден ще търсите някоя, която не е, не е, не е, не е, и това ще съм аз`“

Свободомислеща и либерална майка. Строга майка. Съпруга, жертва на домашно насилие. Алкохоличка. Тиха гувернантка. Смела жена, бореща се за справедливост. Със своя талант за разнообразни превъплъщения и с едно от най-изразителните лица в света на киното днес, за своите над 40 години на екрана, Франсис Макдорманд има зад гърба си едно богатство от сложни и разнородни филмови образи, което й носи най-престижните кинонагради. Тя е носителка на четири „Оскар“-а, три награди „БАФТА“, две – „Златен глобус“, две – „Еми“, една награда „Тони“ и още много други.

Франсис Макдорманд е родена на днешната дата през 1957 г. Рожденото й име е Синтия Ан Смит, но на година и половина тя е осиновена от сем. Макдорманд, които променят името й на Франсис Луиз Макдорманд. Семейството пътува много из щатите, тъй като бащата е пастор. Дебютът на Франсис в киното е през 1984 г. във филма на режисьора Джоел Коен „Blood simple”, за когото същата година се омъжва. Следват множество участия на Франсис във филмите на братята Джоел и Итън Коен, сред които „Да отгледаш Аризона“ (1987), „Фарго“ (1996), „Големият Лебовски“ (1998), „О, братко, къде си?“ (2000), „Човекът, който не беше там“ (2001), “Няма място за старите кучета” (2007), „Истинският Люин Дейвис“ (2013) и т.н. Други известни филми с нейно участие са „Мисисипи в пламъци“ (1988), „Невъзможно твой“ (2003) „Три билборда извън града“ (2017), „Земя на номади“ (2020), „Трагедията на Макбет“ (2021). Участва и в няколко телевизионни сериала, сред които и „Олив Китридж“. Освен в киното Франсис Макдорманд има и множество участия на театралната сцена.