Георги Овашвили: „Тъжен съм когато млади режисьори избират сюжет, мислейки какво „ще се продава““
Георги Овашвили е един от най-интересните съвременни грузински режисьори. Той е роден през 1963 г. Завършва Грузинския държавен университет за кино и театър. Обучава се и в департамента са режисура на Нюйоркската филмова академия в Universal studios в Холивуд. На българската публика той е познат с великолепните си игрални филми „Другият бряг“ (2009) /спечелил над 50 международни награди/ и „Царевичният остров“ (2014) – носител на Кристален глобус от Карлови Вари и попаднал в късата листа на номинираните за Оскар чуждоезични филми през 2015 г. През 2018 г. Георги Овашвили беше в България да представи третия си игрален филм – „Хибула“ (2017).
Преди дни грузинският режисьор отново посети София. Освен че беше част от журито на Балканския конкурс в рамките на София филм фест, той представи пред българската публика и най-новия си филм „Красивата Елена“. Използвахме визитата на Георги Овашвили, за да си поговорим с него за този филм, за начина му на работа, за проектите му и за киното изобщо.
George Ovashvili is one of the most interesting contemporary Georgian filmmakers. He is born in 1963. Graduate of the Georgian state university of cinema and theater, he also studied at the filmmaking department of the New York Film Academy at Universal Studios in Hollywood.
The Bulgarian audience is familiar with his outstanding feature films “The other bank” (2009), which won more than 50 international prizes and “Corn island” (2014), which received the Crystal Globe at Karlovy Vary International Film Festival and was also shortlisted for Oscar for best foreign language film in 2015. In 2018 George Ovashvili visited Bulgaria to present his third feature film – „Khibula” (2017).
A few days the Georgian director was again in Sofia to be part of the Balkan competition jury of Sofia International Film Festival. He also presented to the Bulgarian audience his latest film – “Beautiful Helen”. We used Mr. Ovashvili’s visit to talk with him about the film, his way of working, future projects and cinema in general.
The title of the interview is “George Ovashvili: I am sad when young directors choose a subject thinking what will sell”
След излъчването на последния Ви филм „Красивата Елена“ се срещнахте с публиката и заявихте, че сте изненадан, че е останала до края. Защо? Не харесвате филма си или мислите, че е твърде личен, за да бъде разбран от хората?
Имам чувството, че филмът, който направих е много личен. Бях в странно състояние, когато го правих, имах множество въпроси към себе си. Колебаех се докрая дали да го показвам пред публика, защото както и с предишните ми филми, не спирах да се питам: Кой ще гледа това? На кого може да бъде интересно? Но в случая с „Красивата Елена“ тези въпроси отидоха твърде надълбоко.
:
Как беше приет филмът в Грузия?
Знаех, че обществото като публика, младото поколение в страната ми, не се интересува особено от този вид чувства, които са някъде дълбоко в нас. Настина разбирам, че днес хората нямат време да мислят задълбочено и че нямат нужда от това. Всичко е някак повърхностно, животът си препуска. Кой има време да седне и да мисли: „Боже, какво има вътре?“ За какво ни е това? Днес трябва да сме много бързи и да не спираме. Но този вид мислене някак ни кара са се спрем и не ни дава възможност да вървим устремено напред. Такива въпроси непрекъснато са в главата ми. За мен наистина беше изненада да мога да кажа, че в София беше най-добрата прожекция на филма. За щастие тук публиката е напълно различна, хората искат да мислят, а това е много важно. Когато излъчихме филма в Тбилиси, бях в залата, тъй като беше първа прожекция на филма. Видях как публиката постепенно напусна залата, която в началото беше пълна. Не изпитах лоши чувства, а си помислих „Прав бях“. Тук беше изненадващо и различно и съм доволен, че имаше хора, които можаха да изгледат филма.
:
Имате ли любим момент от филма?
Като цяло аз не харесвам филмите си. Не го казвам от скромност или желание за похвали. Когато завършвам филмите си винаги имам чувството, че им липсва нещо, че не съм успял да им дам това, което съм можел да им дам. И това ми причинява непрекъснато страдание. Затова и не ги гледам. Само когато е световна премиера и се налага да съм в залата за да се уверя, че технически всичко е наред за големия екран. И дори тогава гледам с ръце на очите, за да не виждам всичко.
:
Перфекционист сте …
Може би да, защото изисквам максимума от всичко в работата ми, в живота ми, за съжаление и от всички около мен, което от време на време им причинява страдания. Казвам им: Аз се раздавам напълно, искам същото и от теб… А относно момент във филма, който харесвам повече – вероятно онази част без думи – сцената до дървото, т.е. сцената без диалози.
After the screening of your latest film „Beautiful Helen” you met with the public and you stated you were surprised that it stayed till the end. Why is that? You don’t like your film or you think it was too personal and it cannot get to people?
I always have this feeling that the film I did is a very personal one. I was in a strange condition when I did it. I had a lot of questions to myself. I was hesitant until the end whether to show it to the audience because as with my previous films I was asking myself: Who can watch this? For who it can be interesting? But in the case of „Beautiful Hele” these questions went really deep.
:
How was the film accepted in Georgia?
I knew that the society as the audience, the new generation in my country, they really don’t care about this kind of feelings, which are somewhere deep inside. I really understand that in today’s life people have no time to think so deeply and they don’t need that. Everything is somehow on the surface, life is running and running. Who has the time to sit and think “Oh my God, what is inside?” Why do we need that? Nowadays we have to be very fast and not stop. However this kind of thinking is somehow stopping us and not giving us the right to keep forward. I constantly have such questions in my mind. It was really surprising for me that here (in Sofia) …I could say this was the best screening of my film. Fortunately, here is a completely different audience, they want to think, which is very important. When we screened the film in Tbilisi, I was in the cinema as it was my first public screening and I saw how gradually half of the hall, which was full in the beginning, left. I did not have a bad feeling but I had a feeling that yeah, I was right. Here it was surprising and different and I am glad that there were people who can watch this film.
:
Do you have a favourite moment in the film?
Generally I don’t like my films. I am not saying it out of shyness or desire to be praised. When I am finishing my films I always have this feeling that they are missing something, that I could not give them all what I could have given. And this makes me suffer all the time. That is why I am not watching my films, at all, just the world premiere screening, where I have to be there to check that all technical things are OK for the big screen. And even then I am watching it a bit hidden in order not to see everything.
:
So you are a perfectionist …
Maybe I am because I am asking for the maximum from everything from my work, from my life, unfortunately from everybody around me, which makes them suffer from time to time. I am telling them: I give everything to you so I am asking the same from you.. But if I have to point some moment which I like more in my film probably that one part without words – the scene next to the tree, basically the scene without dialogues.
Във всичките Ви филми винаги има танц. Колко важен е той за Вас?
Танцът винаги ми дава още един начин, още една възможност да изразя това, което наистина искам да кажа. В крайна сметка важен е не танцът, не хореографията, а опитът за изразяване на това, което чувства героят, неговата душа. Това е послание за вътрешното състояние на героя, нещо, което не може да бъде изразено нито с думи, нито с някакво друго действие.
:
Ами музиката? Не обичате думите. Обичате ли музиката?
Музиката наистина ми помага понякога. Всъщност не съм от режисьорите, които правят филми със саундтрак, но нямам нищо против тях. Опитвам се да използвам музиката като един от елементите в своята история, но тя не е основен инструмент в разказването на тази история. Понякога ми помага да изразя нещо, което не мога да изразя с думи или с физическо действие. Наистина съм късметлия, че работя с един от любимите си филмови композитори Йозеф Барданашвили. Страхотен композитор: пише опери и симфонии, а музиката му се свири навсякъде по света. Щастлив съм, че музиката към всеки мой филм е негово дело. Той ще композира музиката и за следващия ми филм.
:
Е, значи поне един член на екипа на „Красивата Елена“ е човек с опит. Всички останали са начинаещи. Защо?
По две причини. Първата, която е и много тривиална, са парите. Нямахме пари за този филм. Другата причина е, че исках да работя с младото поколение, тъй като в този момент аз самият се чувствах като начинаещ в правенето на филми. Докато снимах филма имах чувството, че не знам нищо, че нямам никакъв опит, че трябва да започна всичко отначало, да направя първата крачка. Беше настина труден момент в моя живот и имах нужда да убедя себе си, че един ден може да паднеш, но не е нужно да оставаш там. Трябва да започнеш отново. Правенето на този филм наистина ми помогна. Дори не мислех да го показвам след това. Беше филм просто, за да правя нещо, да опитам нещо.
In all your films there is a dance included. How important is dance for you?
Dance always gives me some other tool, some other possibilities to express what I really want to express. At the end it is not the dance, the choreography but the attempt to express what is in the mind of the character, his soul. It is a message of the inner condition of the character, things he can never say with words or by action.
:
What about music? You don’t like words but do you like music?
Music really helps me sometimes. In fact I am not the director who does films with music soundtracks but I can’t say that generally I am against them. I am trying to use music as one of the elements in my story but it is not the main tool to tell this story. It helps me sometimes to express something, which I cannot express by word or by physical action. I am really lucky that I am working with one of my favourite film composers: Josef Bardanashvili. A great composer and he is doing opera and symphonies and his music is played around the world. I am happy that each of my films is with his music. He will be the composer for my next film as well.
:
Well at least on “Beautiful Helen” you worked with one experienced person. All the others were beginners. Why?
There are two reasons. The first reason, which is very trivial, is money. We didn’t have money for the film. The other reason was that I wanted to work with the younger generation as at that moment I myself was feeling as a beginner in making films. When I was shooting the film I had this feeling that I don’t know anything, that I don’t have any experience, that I have to start all over again, to make a first step. It was a really difficult time in my life and I needed to convince myself that one day you can lose everything and you can fall down but you don’t have to stay there. You have to start again. And the making of this film really helped me. I wasn’t even thinking about showing it afterwards. This was a film just for the sake of doing something, trying something.
Коя част от творческия процес харесвате най-много? Когато идеята се заражда в главата Ви, когато пишете сценария, когато търсите места за снимките или когато снимате?
За мен снимките са най-добрата и най-екстремна част от процеса. Тогава усещам натиска на времето, напрежението във всичко и съм винаги мобилизиран до крайна степен. Снимането ми дава нещо много специално като усещане и емоция. По това време се откъсвам от реалния живот и често се случва когато приятели разговарят с мен да не ги чувам изобщо. Процесът на подготовка на проекта и писането на сценария са интересни, но там няма тревога и напрежение,а аз имам нужда от тях.
:
Следващият Ви филм е грузинско-българска копродукция…
Да. Всъщност ще бъде копродукция между Грузия, България, Турция, Чехия, Люксембург, Германия и Великобритания.
:
Какво ще е българското участие?
Ще има български специалисти на снимачната площадка. Част от постпродукцията ще е в България, а също и специалните и компютърните ефекти.
:
Как работите с толкова много хора от толкова много различни страни?
Копродукцията е много сложно нещо, защото имаш много партньори, с които трябва да работиш и да създадеш отборен дух. Понякога на снимачната площадка екипът се състои от хора от 10-15 различни националности. Това започна да ми харесва, защото наистина бях любопитен как се случват нещата, когато представители от различни култури, с различни езици и манталитет, могат да направят нещо заедно. Осъзнах, че филмът е най-универсалният език в света, защото наистина не му е нужен какъвто и да било език. Затова и винаги се страхувам да използвам думи.
:
Затова и във филмите ви почти няма думи …
Няма думи, защото когато се погледнем един друг, емоциите са там и оттук нататък остава всеки сам да разбере, какво искаме да кажем.
Which part of the creative process do you like most? When the idea is blossoming in your mind, when you are writing the script, when you are searching for locations or when you are shooting?
For me shooting is the best and most extreme part when I feel the push of time, the pressure of everything. It always mobilizes me at the most and this gives me something very special as a feeling and emotion. At that time I cut myself from the real world and it often happens that when friends talk to me I don’t even hear them. The process of preparation of the project and writing of the script – that is interesting but it doesn’t have the suspense. And I need the suspense.
:
Your next film a Georgian-Bulgarian coproduction?
Yes. In fact it will be a Georgia-Bulgaria-Turkiye-Czech Republic-Luxembourg-Germany-UK production.
:
What will be the Bulgarian role?
The Bulgarian specialists will be on the set. Part of the postproduction will be in Bulgaria. Also special effects and computer effects.
:
How do you work with so many people from so many countries?
Co-production is a very complicated thing because you have many partners and you have to manage and create a team spirit. On the set sometimes we have a crew of 10-15 different nationalities. I started liking that because I was really curious how it works when people from different cultures, languages and with different mentalities can do something together. I understood that film is the most universal language in the world because it really doesn’t need the language. That is why I am always afraid to use the words.
:
That is why your movies don’t have much words …
There are no words because when we look at each other, the emotions are there and it is for everyone to understand what we want to say.
Следите ли работата на младите си грузински колеги?
Да. Много съм мотивиран да намеря добри техни проекти, които да копродуцирам с моята компания. Имахме много интересно ново поколение през 2012-2013 г., една нова грузинска вълна в киното, но някак изгубихме шанса да я запазим. Това не е приоритет на правителството в страна като нашата. Винаги питат „за какво ни е това?”
:
Значи сега с политическото напрежение е дори по-зле?
Със сигурност има политическо напрежение, свързано с глобалния политически проблем днес. 85 % от грузинското население иска да върви на запад, към Европейския съюз. От друга страна го има натиска от руската страна, който е много силен.
:
Вълнува ли ви още темата за напрeжението, за политическия конфликт? Засягахте я във всичките си филми преди „Красивата Елена“.
Разбира се тази тема ми е много интересна като фон, на който се развива историята, защото този фон оказва също въздействие върху самата история. В първите ми три филма опитах да разкажа историята от най-трудните години на моята страна, но усещах, че има твърде много материал. Не можех да разкажа това, което исках, защото имаше много неща, които са се случили в този период от 10-12 години. Прекрасен материал за всякакъв вид кино. Но знаете ли, младото поколение някак избягва тези теми.
:
Какво имате предвид?
Те искат да създават нещо, което не е съвсем истинско. Проблемът е, че всеки се опитва да е на повърхността и просто да говори за днешните социални проблеми… Ами утре? Този проблем ще бъде ли проблем и в бъдеще? Младото поколение се научи по-добре от нашето как да продава своя продукт. Те не започват от историята, а от героя, нещо, което е абсолютно противоположно на това, което аз правя. Понякога съм много тъжен, гледайки млад и много талантлив режисьор, който избира сюжета, мислейки какво ще мине, „ще се продава“ на фестивалите. Например момче обича момче (и не съм против това) или религиозно малцинство и хоп, правят филм. Но темата, която представят не идва от душата, защото нямат болката на тези хора, на своите герои. Но пък знаят какво се продава. А днес всички големи фестивали искат такива филми. Ако имаш сюжет си поканен на фестивалите. Не спирам да повтарям, че ако днес Бергман, Тарковски или Куросава бяха неизвестни режисьори и занесяха своите филми например в Кан, отговорът, който щяха да получат би бил: „Какво? Ти за кой се мислиш?“
Do you follow the work of young Georgian director?
Yes. I do. I am very motivated to find the good projects from them to coproduce with my company. We had a very interesting new generation after 2012-2013, a new wave of Georgian cinema but we somehow lost the chance to keep it because it was not a priority of the government in countries like ours. They always ask “why we need that?”
:
So now with the political tension is even worse?
There is a political tension for sure now because it is connected to the global political problem we have nowadays. 85 % of Georgian population wants to go to the west, to the European Union. On the other hand you have the pressure from the Russian side which is very hard.
:
Are you still interested in the topic of tension, political conflict? We had it in all your movies before “Beautiful Helen”.
Of course this is very interesting for me as a background story. Because this background story affects the main story as well. In my first 3 films I tried to tell the story of the hardest part of the history of my country but still I fell it was a huge material. I couldn’t say what I want to say because there are a lot of things in this 10-12-year period. It is a brilliant material for any kind of cinema. But you know the young generation of cinema makers is somehow escaping these topics.
:
What do you mean?
They want to create something that is not very real. The problem is that everybody tries to be on the surface and just talk about today’s social problems…And what about tomorrow? Will this be a problem of tomorrow? The young generation, they learned better than our generation of how they can sell their product. They don’t start from the story but from the subject which is completely opposite of what I do. Sometimes I am very sad watching a young very talented director, who takes the subject and starts thinking what will work at festivals, what will sell. Let’s say boy loves boy (and I am not against that ) or religious minority – and hop, they are making the film. However the topic they are presenting doesn’t come from the soul because they don’t have the pain of these people, of their characters. But they know what sells. And all the big festivals now want such films. If you have a subject you are invited to the festivals. I keep saying that if today Bergman, Tarkovsky or Kurosawa were unknown and they did their film and bring it to let’s say Cannes, the response they will receive will be: „What? Who do you think you are?“
Вижте още
Нино Чакветадзе: когато детството не си отива
В детството приказките са непрекъснато с нас, но след г
Алма Пьойсти: „Най-ценното време е когато можеш да помълчиш с някого“
Сърдечна, усмихната, земна, топла, с дрехи в меки есенни
