Оскар Нимайер – господарят на красивите железобетонни извивки
„Главното не е функционалността, а красотата“ – това е кредото на легендарния бразилски архитект Оскар Нимайер, който напусна този свят преди десет години. Той обаче оставя такива архитектурни бижута като музея за съвременно изкуство в Нитерой, Паласиу до Планалто, Паласиу Итамарати, катедралата и Националния конгрес в гр. Бразилия, музеу ново в Куритиба и още много, много други сгради.
Основавайки се на своя принцип за функционалността и красотата, Нимаейр създава ефектни сгради и необичайни мебели. Бразилецът всячески се стреми да избягва правите ъгли и вместо това да използва свободно виещи се линии.
Както самият той отбелязва „кривите са навсякъде: в гористите пейзажи на Бразилия, в извивките на реките или във фигурата на любимата жена“.
Смел експериментатор, за своя почти 105-годишен живот, изпълнен с неукротима енергия и завидна работоспособност, Оскар Нимайер създава повече от 600 сгради, като всяка от тях може да бъде определена като архитектурен щедьовър.
Той е човекът, на когото поверяват създаването на цял един град – столицата Бразилия. За да реализира визията на своите необикновени сгради бразилецът залага основно на три материала: бетон, стомана и стъкло.
Той така и не приема работата с новите технологии и до последно продължава да рисува на ръка своите проекти. Още като дете фантазира като рисува с пръсти във въздуха. А когато се научава да рисува с молив, повече не се разделя с него.
Оскар Нимайер е роден на 15 декември 1907 г. в Рио де Жанейро. Родителите му са заможни, което му позволява да има едно безгрижно детство, да завърши елитно училище и да посещава курсове по танци и футбол. Междувременно той не спира да рисува разни неща в тетрадките си. Когато идва време да избира специалност в университета, хобито му да чертае и рисува си казва думата и Нимайер избира архитектурата.
Професионалният му живот започва в студиото на неговия преподавател, където работи като асистент и проектира обществени сгради. Първият му голям проект е сградата на Министерство на здравеопазването, а консултант на Нимайер е Льо Корбюзие. Сградата има огромен успех и поръчките към бразилския архитект започват да валят.
Най-мащабният му проект, който може да бъде определен и като делото на живота му, е създаването на новата едноименна столица на Бразилия, където през 1957 г. Нимайер е поканен да проектира основните обществени сгради.
През 1988 г. Оскар Нимайер е удостоен с наградата „Прицкер“ за неговите сгради, които „дестилират цветовете и светлината и са чувствен образ на неговата родна Бразилия“. Такъв обект е и катедралата на столичния град. Храмът се характеризира с 16 белоснежни колони, пространството между които е заето от витражи. Колоните символизират протегнати към небето ръце. До вътрешността води подземен коридор, символизиращ горчивината на греха. На края на коридора е обляното в светлина вътрешно пространство, което създава усещането за вълшебство.
Архитектурата не е единствената страст на Оскар Нимайер. През 70-те години той се увлича по проектирането на мебели като там отново използва причудливи, извити линии. Емблематични са неговият стол „Alta Chair”, шезлонгът „Rio“ и пейката „Marquesa“.
Оскар Нимайер умира 10 дни преди да навърши 105 години. Той работи до последно като на бюрото си оставя десетина готови чертежа на проекти, които не е реализирал, както и незавършения последен проект над който работи – сграда на ресторант.
