01/12/2022

Минору Ямасаки – архитектът на Световния търговски център в Ню Йорк

Минору Ямасаки е японско-американски архитект, роден на 1 декември 1912 г. Той е най-известен с проектирането на сградите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, както и с няколко други мащабни проекта в САЩ.

В своите проекти Ямасаки залага на чертите на неокласицизма. Създаденият от него стил се отличава с декоративно изящество на бетонните форми. Заедно с колегата си Едуард Дърел Стоун е считан за един от майсторите на „новия формализъм“.

Минору Ямасаки е роден в Сиатъл в семейство на японски емигранти. Завършва архитектура първо в Университета за архитектура във Вашингтон, а по-късно и в Ню Йорк. Междувременно, за да се издържа, работи във фабрика за сьомга, а след това и като опаковчик, докато не намира работа като чертожник. След завършване на архитектурното си образование е нает от архитектите, проектирали Емпайр Стейт Билдинг.

През 1949 г. създава своя собствена фирма, която съществува до 2009 г.

Освен Световния търговски център в Ню Йорк, други емблематични негови сгради са сградата на IBM и кулата Rainier в Сиатъл, кулите Century Plaza в Лос Анжелис, сградата на Федералния резерв в Ричмънд, сградата „100 Washington Square” в Минеаполис и др.

Един от най-значимите проекти на Ямасаки е социалният жилищен комплекс в Сейнт Луис (Мисури), който просъществува от 1952 г. до 1972 г. Той се състои от 33 единадесететажни сгради. След Втората световна война хората започват да търсят жилища в покрайнините на града. Управата на Сейнт Луис решава да осигури терен за направата на цял жилищен комплекс, който да въплъщава „мечтата на Льо Корбюзие“. Обявеният архитектурен конкурс е спечелен от Ямасаки, който е силно повлиян от знаменития швейцарски архитект и в своите проекти се придържа към функционализма. Но, както обикновено става, първоначалният проект непрекъснато е изменян под натиска на градската управа и в крайна сметка вместо да се получи един „град в града“ с развита инфраструктура, детски площадки и просторни жилища, е изградена минимална инфраструктура, детски площадки така и не се появяват, а плътността на застрояването се увеличава двойно.

В първоначалния проект, жилищният комплекс е разделен на 2 части: една за бели и една за тъмнокожи, но с премахването на сегрегацията през 1954 г., жителите се смесват. Постепенно белите жители започват да напускат мястото докато остават само по-бедни тъмнокожи. Комплексът започва да се асоциира с нищета и престъпност. През 1972 г. федералното правителство решава комплексът да бъде разрушен, тъй като след множество опити проблемът с криминогенната обстановка там не успява да бъде решен. Така Ямакаши става свидетел на унищожаването на един от своите най-мащабни проекти.