„Няма къде да се отиде, освен навсякъде“
„Не всички, които се скитат, са изгубени“, пише Джон Роналд Роуел Толкин. Това важи с особена сила за британския режисьор, художник и вманиачен фотограф Анди Лий. Анди снима откакто се помни, но пристрастяването идва по време на снимки на документален филм в Етиопия.
Внезапно той започва да усеща, че е потопен в атмосфера, която моли да бъде запечатана на лента. В паузите между снимките, той грабва камерата си и започва да фотографира всичко, което вижда.
Първоначално се запалва по портретната фотография, но по-късно пейзажната фотография също грабва интереса му.
По време на своите пътешествия по света Анди Лий снима множество красиви пейзажи. Една от забележителните му колекции е „Пътища“, която самият той представя с цитат от „По пътя“ на Джак Керуак: „Няма къде да се отиде, освен навсякъде.“
Снимките на безлюдни пътища, прави или виещи се насред суровата природа в отдалечени кътчета по света, са изпълнени с мистика и подтикват към философски размисли.
