01/08/2022

400 години от рождението на великия Молиер: „Най-голямата слабост на човека е любовта му към живота“

„Молиер наказваше хората като ги рисуваше правдиво“, споделя Гьоте за големия френски драматург, чиито творби германецът препрочита всяка година, за да държи връзка „ с този прекрасен автор“.
Ако трябва да посочим два недостижими върха в световната драматургия, две имена, чиито творби са издържали проверката на времето и до днес продължават да се изучават в училищата и да са част от репертоара на хиляди театри по света, това са Шекспир и Молиер. Тази година светът отбелязва 400 години от рождението на единият от тях: Жан-Батист Поклен – Молиер.
Никола-Андре Монсио - "Молиер чете Тартюф"

Преди да стане известен и да получи подкрепата на Луи XIV, Жан-Батист Поклен желае с цялата си душа да стане трагедиен актьор. Свързва се и с преподавател от консерваторията за съвет. Преподавателят обаче го обезкуражава: „С това туловище, тънки крака и голяма глава, с едър нос, вие не можете да бъдете трагедиен актьор, а само комедиен“.

Постановка на комедийния балет на Молиер "Принцесата на Елида" през 1664 г.

Молиер обаче отказва да повярва и в създадения от него „Блестящ театър“ изиграва множество трагедийни роли, които обаче не му носят успех, а театърът му фалира, заради което Молиер лежи в затвора за кратко. След като излиза от него, той най-накрая се вслушва в думите на професора и се насочва към комедията, като става не само комедиен актьор, но и автор на редица безценни комедии, сред които „Тартюф“, „Скъперникът“, „Мизантроп“, „Дон Жуан“, „Мнимият болен“, „Сганарел“, „Училище за жени“ и др.

Шарл-Антоан Койпел - "Молиер в ролята на Жорж Данден"

Обществено-моралната сатира на Молиер има почти войнстващ характер. За него моралните стойности са твърди и непоколебими. И все пак той успява майсторски да свърже проблемите на морала с фарсовата шега, за да представи и възвишеното и площадното.

Фонтанът на Молиер в Париж, дело на архитект Луи Висконти

Особено хапливо е перото му по отношение на аристокрацията, буржоазията, докторите и католическото духовенство, което той ненавижда. Затова едва ли е чудно, че когато умира, въпреки славата и обичта на народа, а и на краля-Слънце, църквата отказва той да бъде погребан на територията на свещената земя на гробището.

Жан-Леон Жером - "Луи XIV и Молиер"

Така Молиер е погребан без служба и почти тайно точно зад стените на гробището и то след изричното разрешение на Луи XIV. Разбира се, историята поправя тази несправедливост и през 1817 г. останките му са пренесени с почести в Пер Лашез.

По случай годишнината от рождението на гениалния драматург си спомняме няколко великолепни цитата:
 
Предпочитам приятен порок пред досадна добродетел.
:
Животът е трагедия за тези, които чувстват и комедия за тези, които мислят.
:
Хората нямат нищо против да бъдат подли, но никога не искат да бъдат за смях.
От мене – поздрави и останете тук
Щастливи, весели и все един до друг!
А аз, предаден и осмян от обществото,
напускам бездната на козните и злото,
да търся ъгълче, където е и днес
човекът пак човек, без страх за свойта чест.
:
Уверявам ви, че образованият глупак е по-тъп от необразования.
:
Повечето хора умират от лекарството, а не от болестта.
:
От всички глупости няма по-голяма от желанието да направим света по-добър.
:
Съмненията са по-жестоки от най-лошите истини.
:
Човек трябва много да се вглежда в себе си, преди да помисли да осъжда другите.
:
Безоблачното щастие е скука: трябва да има възходи и падения.
:
Невиността не е свикнала да се изчервява.
:
Трябва да ядем, за да живеем, а не да живеем, за да ядем.
///

Вижте още