Какво е орфизъм в изкуството?
През 1912 г. по време на изложба на „Група Пюто“ (известна още като „Златната секция“ – група от художници, скулптури, поети, свързване с кубизма) френският поет Гийом Аполинер разграничава два вида кубизъм: научен и орфически.
Защо Аполинер използва точно този термин остава частично загадка. Едно от предположенията е, че за него живописта на художниците-новатори наподобява на музиката на Орфей, който със звучите на своята лира можел да раздвижва камъни, да усмирява вълни, да омагьосва животни и растения.
Орфизмът или орфическият кубизъм е течение в кубизма, което се концентрира върху чистата абстракция, ярките цветове и геометричните форми. То е повлияно от фовизма и теоретичните трудове на художника Пол Синяк, библиотекаря на Сорбоната Шарл Анри и химика Мишел Йожен Шеврьол, който изследва човешкото възприемане на контрастни цветове.
Орфизмът се смята за ключов елемент на прехода от кубизъм към абстрактно изкуство. Неговите най-видни представители са Франтишек Купка, Робер Делоне и неговата съпруга Соня Делоне, които по време на монохромния период на кубизма отново вкарват в него цветовете.
За тези творци изкуството е обединяване на чувство и цвят. Орфистите отдават по-голямо значение на чувството, което постигат чрез фокусиране върху формата и цвета за изобразяването на разпознаваеми обекти.
Въпреки че Гийом Аполинер за първи път използва термина „орфизъм“ по отношение на чистото рисуване на Франтишек Купка, основните фигури на това движение са сем. Делоне.
Силното влияние на Робер е свързано със смелата употреба на цветове и подчертаната му любов към експериментирането с дълбочината и тона на картината.
Соня Делоне пък става първата художничка която приживе има ретроспективна изложба в Лувъра през 1964 г. През 1975 г. става носител на Ордена на Почетния легион на Франция. Соня Делоне е родена в Градизк, днешна Украйна. Получава образованието си в Руската империя и в Германия, а по-късно се мести да живее и работи във Франция, където остава до края на живота си.
За съпруга си Соня казва, че в него е намерила „поет, който пише не с думи, а с цветове“. А началото на орфизма, когато той все още няма свое название, Соня поставя докато шие одеялце за сина им Шарл. Правейки го, тя използва геометрични форми и ярки цветове. За одеялцето, художничката разказва „Около 1911 г. в мен се зароди идеята да направя сина си, който току що бе роден, одеяло, в което има текстилни парчета, каквито съм виждала в къщите на украинските селяни. Когато то беше завършено подредбата на парчетата ми напомняше на кубистките идеи и тогава ние (с Робер) опитахме да приложим същия процес по отношение на други предмети и на картините“, спомня си Соня.
