Всъщност да. Цигулката не само има „душичка“, но и това е може би най-важният елемент в нея, без който възпроизвеждането на красивите звуци би било невъзможно. На пръв поглед „дущичката“ не е нищо повече от eдно дървено щифтче, намиращо се между лицевата страна на цигулката и гърба й. И все пак, без тази мъничка частица, инструментът е безполезен, защото „душичката“ служи за проекцията на звука и за пренасяне на вибрациите на струните от лицевата към опаката страна, което в крайна сметка произвежда тона.
„Душичката“ се вкарва в цигулката през десния f-образен звуков отвор и стои под т.нар. „магаренце“ – столчето (мостчето), което поддържа струните и предава техните вибрации към корпуса на цигулката.
Любопитен факт е, че „душичката“ е единствената вътрешна част на струнния инструмент, която е закрепена на едно място без да е залепена. Лютиерът я намества така, че краищата й да се напаснат перфектно с вътрешните страни на лицевата и опаката страна на инструмента и да се постигне перфектната акустика на всяка отделна цигулка.
Позицията на „душичката“ в цигулката е от решаващо значение и дори най-малкото й преместване оказва огромно влияние върху качеството и силата на звука. Веднъж сложена, само натискът на настроените струни държи тази необикновена частица на правилното място.
„Душичка“ имат и други струнни инструменти като виолата, виолончелото, контрабасът.