Змей Горянин

120 години от рождението на Змей Горянин

Днес се навършват 120 години от рождението на писателя Светозар Димитров (1905-1958), известен с псевдонима си Змей Горянин. Той пише стихове още като ученик, но преди да се отдаде изцяло на литературата през 1942 г., роденият в Русе писател работи като чиновник и счетоводител.

Змей Горянин е автор на разкази, повести, романи и пиеси, най-често на историческа тематика. По-голяма част от произведенията му разказват за българските националноосвободителни борби. Заедно с Елин Пелин участва активно в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството. Занимава се и с превод на литература от руски и френски език.

Светозар Димитров (Змей Горянин)

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. книгите на Змей Горянин са обявени за фашистка литература. Последните години от живота си прекарва в манастира „Седемте престола“, където е и погребан.

Освен най-известния си псевдоним, писателят използва и други като Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аджер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захари Лютаков и др.

Спомняме си за Змей Горянин с 10 негови епиграми:

Свободата 1

Ех, сладко нещо е, безпорно, свободата:

живей човек и й се радва — славно!

Но в друго нещо тука е бедата —

да: гладна свобода е робство най-безправно!

:

Свободата 2

Тез, що се бориха за свобода, измряха,

до свободата други доживяха, —

а тези други готвят ново време —

пак шии във хомота да навреме.

:

Българийо любезна

Българийо любезна,

как хубава си ти!

Където да излезна —

зад мен стражар слухти…

:

Ах, защо ли

Всички честни патриоти

Ботев имитират, —

ах, защо ли като Ботев

и те не умират…

:

В блатото

На живота в блатото

все така си става:

все потъва златото,

а боклукът плава.

:

Годините

Какви години, Боже! Да си печелим хляба

с това, което можем, а не с което трябва!…

:

Какъв народ …

Какъв се народ извъди!

Синът баща си да съди,

че си протака живота,

та си не дава имота.

:

Окото синур няма

Окото синур няма

и страда от това;

такваз земя голяма —

то вижда къс едва.

:

Така е нареден света …

Така е нареден света,

че всяко зло е за добро:

загубиш ли си съвестта —

намираш злато и сребро.

:

Народни водачи

Народни водачи, а гледаш: край тях

кордони джандари се вият и лазят, —

дали от народна любов ги е страх,

дали пък народа от себе си пазят?