Зара Ръдърфорд: Жените пилоти все още са социално неприемливи
Зара Ръдърфорд е едно изключително земно момиче, което обаче може много успешно да лети в облаците. Тя е белгийско-английски пилот. На 19 години става най-младата жена, която прелетява сама около света и първият човек, осъществил такова пътешествие със свръхлек самолет. Цялото приключение й отнема 5 месеца. Срещнахме се със Зара, за да разберем повече за нея, за това, което я е вълнувало по време на полета, за усещането след него, за битките, които води, за бъдещите й планове и за мечтите й.
Сега когато си сбъднала една мечта и емоциите от околосветския полет са се уталожили, как се чувстваш? Има ли в теб усещане за празнота? Или вече правиш нови планове?
След полета виждам нещата така: постигнала съм една цел, но не искам отсега да определям живота си. Затова съм се посветила на различни неща. Имам големи мечти, но дори и да не ги постигна, важното е да съм щастлива, пък каквото стане. Сега най-важен ми е университетът и да вземе степен по аерокосмическо инженерство. Голямата ми мечта е да работя за космическата индустрия и да стана астронавт.
Още от малка си по самолетите и летиш. Но какво е това, което те привлече в по-зряла възраст към летенето?
Когато започнах да летя, това, което най-много ми хареса, беше свободата. Когато съм сама в кабината, около мен е спокойно и цялото ми съзнание е насочено към летенето. А по време на полет можеш да забравиш за всичко, което се случва на Земята. Мисля, че това е нещо наистина специално. По време на самостоятелния ми полет успях да видя света от една различна гледна точка. Винаги съм си мечтала за това голямо приключение. Цялото ни семейство е много приключенски настроено. Мислех си, че може би е добра идея да съчетая летенето и приключенския дух и да се отправя на това голямо пътешествие около света. Тогава не знаех, че ще съм най-младата жена, изправила се пред това предизвикателство. Чак след като започнах да проучвам темата, разбрах, че има разлика от цели 12 години между най-младия мъж и най-младата жена, осъществили околосветски полет. Осъзнах, че ако ще обикалям света на 18-19 години, то сигурно ще правя нов рекорд.
Каза, че си видяла света от различна перспектива. Какво беше различното?
Трудно е да го изразя, но светът изглежда много, много различен. Виждаш неща, които иначе не можеш да видиш. Например, когато прелетях над Сентръл Парк, летях толкова ниско, че някои от сградите бяха по-високи от нивото, на което летях. Освен това, по време на полета видях неща, за които съм слушала, но не бях виждала – моста Голдън Гейт, вулканите в Исландия, Гренландския леден щит. Изобщо Гренландия, Аляска, Сибир – това са места, които вероятно никога нямаше да видя в живота си. На тези места има много девствени пространства, без хора и инфраструктура и един от малкото начини да ги видиш, е именно като летиш над тях. Имах и възможността да срещна много хора от различни култури и да разбера как те виждат света.
След това околосветско пътешествие остана ли място на света, което би искала да видиш?
Разбира се. Всъщност почти всички места, които видях, искам да посетя отново. Но има няколко страни, които засега най-много искам да посетя – Монголия, Япония и Нова Зеландия. Що се отнася до Южна Америка, по време на полета успях да посетя само Колумбия, така че там има още какво да видя. Европа също има толкова много неща за разглеждане.
Как прекарваше времето си сама по време на полета? За какво мислеше? Слушаше ли музика, радио?
Особено над океана летях толкова ниско, че нямах радио комуникация. Не можех да говоря с никого. Имах обаче сателитен телефон, така че можех да изпращам и получавам съобщения. Над океана беше скучно и плашещо. Знаеш, че ако нещо стане, падаш във водата, която е студена и ще отнеме много време да дойдат спасители. Затова слушах музика и подкастове. Музиката наистина има голяма сила – дава ти енергия, помага за самообладанието и за вземането на по-добри решения. За един пилот най-голямото предизвикателство е самият той. За мен беше много важно да остана спокойна и да не се паникьосвам, за да не взема грешно решение.
Каква музика слушаше по време на полета?
Най-големите хитове в поп музиката от 2010 г. до 2020 г. Много от песните ми напомняха за дома и за хубави моменти, защото са хитове от ранните ми тийнейджърски години.
Как прекарваш свободното си време?
Вече започнаха заниманията в университета и нямам много свободно време. Но когато не уча, ходя на уроци по скално катерене. Много ми харесва. Срещам се също с приятели. Ходя на кино, чета книги, обичам да кодирам.
Любим автор, книга?
Сега чета Айзък Азимов. Много ми хареса „Замръзнали във времето“ на Мичел Зукоф (“Frozen in Time: An Epic Story of Survival and a Modern Quest for Lost Heroes of World War II”).
Електронни или хартиени книги четеш?
О, знам, че не е добре за околната среда, но предпочитам хартиените книги. Много е приятно да ги прелистваш.
Би ли определила себе си като безстрашна?
В никакъв случай. Всъщност, ако срещна пилот, който каже, че не се страхува, не бих се качила с него в самолет. Да те е страх е изключително важно, защото те пази от вземането на глупави решения. Разбира се, трябва да имаш кураж, за да можеш да летиш, когато условията се влошат и да си в състояние да се вземеш в ръце, но определено не трябва да си безстрашен.
Подкрепяш много женски каузи и се бориш за повече участие на жените в професии, често определяни като мъжки. Какво е това, което липсва на жените, според теб?
Ами например сега само 5 % от пилотите на търговските полети са жени. Процентът е малко по-висок, когато става дума за пилотирането като хоби. Ако накарам някого да опише един пилот, обикновено описанието ще е на бял мъж в зряла възраст. Докато растях, тази представа някак ме караше да мисля, че това е област, в която не бих могла наистина да се реализирам. Технически нищо не ме спира, но социално все още е някак неприемливо. И това е много обезкуражаващо. Просто жените изобщо не виждат пилотирането като опция за професия и аз искам да променя точно това. Затова и полетът ми беше толкова важен за мен. Мислех си, че ако млади момичета, които се интересуват от летене ме видят, това ще ги вдъхнови и мотивира.
А смяташ ли, че на жените по принцип просто им липсва увереност или може би дори малко състезателен дух, който е толкова присъщ на мъжете?
Не смятам. За да станеш пилот не ти трябва състезателен дух. Мисля, че проблемът е в представата какво можеш и какво не можеш. За пилотирането още от началото съществува идеята, че това е мъжка професия. Но иначе не мисля, че е въпрос на състезание. Да, при равни други условия, може би ще има повече мъже пилоти. Но например на математиката също се гледа като на мъжка професия, а там 40 % от математиците са жени. При пилотите този процент е само 5.
Кой е любимият ти момент по време на полет – излитането, времето в небето или кацането?
Моментът точно след излитането. Когато се издигам, моторът работи, всичко е наред. Обичам и кацането и неговата техничност. Там трябва да си много концентриран. Разбира се и самото летене, когато обаче не продължава твърде дълго (смее се).
Земята откъде е по-красива: от въздуха или от долу, когато си сред хората, сградите, природата?
О, трудно ми е да кажа. И двете са хубави.
Какви са уроците, които научи по време на полета?
Може би най-значимото нещо беше осъзнаването на това, колко е малка Земята. Да, отне ми 5 месеца да я обиколя. Не знам как да го обясня това усещане, но напр. когато се наложи да прекарам месец в Сибир, бях по средата на нищото, нямаше wi-fi , почти никой от малкото хора там не говореше английски, но дори и тогава имах усещането, че съм близо до дома си. Бях буквално от другата страна на света, а имах чувството, че съм близо до вкъщи. Второто нещо, което научих, е да съм благодарна за малките неща в живота. Понякога, докато летях, ми беше мъчно за дома. Не ми липсваше дома, а по-скоро неща, свързани с него – напр. котките или някакъв предмет в стаята ми или кроасанът от местната пекарна … тези малки неща, които създават усещането, че си си у дома. Сега съм много по-благодарна за всяко едно от тях.
