„Временни“ и устойчиви: жилищата на Норман Фостър за бедстващи
На Архитектурното биенале във Венеция тази години, британският архитект Норман Фостър представя прототип на бързосглобяеми жилища, които целят да направят революция в подпомагането на хората, останали без дом заради природни катаклизми или бягащи от военни конфликти.
Наводнения, свлачища, земетресения, военни действия са оставили милиони хора по света бездомни. Обикновено пострадалите или бежанците биват подслонени в палатки или готови фургони, които обаче не са пригодени да се справят с промените в климатичните условия (високи или ниски температури, дъждове).
Прототипите на Фостър, които могат да бъдат бързо сглобени и изградени на място след ударите на природни бедствия или при бягство от размирни райони, са част от изследователски проект „Крайно необходими жилища“, по който Фостър работи съвместно с швейцарската фирма Holcim.
Крайно необходимите и спешни жилища са проектирани така, че да издържат до 20 години. Може би някой ще се запита защо се предвижда толкова дълъг живот за едно временно жилище. Просто защото практиката показва, че то се превръща в полупостоянно, докато хората се опитват да си стъпят на краката и да се справят с внезапно връхлетелия ги нов живот.
По данни на ООН бедстващи, настанени във „временни“ жилища, прекарват в тях средно по 17 години.
„Ами ако има нещо, което да е по-постоянно, по-издръжливо, предоставящо по-голяма защита срещу климатичните условия, но което в същото време може да се изгради много бързо?“ В този ред на мисли, Фостър се насочва към създаването на постройки, подобни на сводести халета, с навиваща се външна обвивка, направена от ниско въглероден бетон (70% по-малко от традиционно използвания), която след поръсване с вода за 24 часа се втвърдява.
От вътрешната страна на свода има изолация, а външният му слой е водоустойчив. Развиващият се свод се поставя върху основа, направена от преработен строителен боклук, който особено в случая на природни бедствия, е наличен в изобилие.
Проектът на Фостър за крайно необходими жилища, предоставящи елементарни уют и комфорт и създаващи някакво усещане за дом, се стреми да създаде не само енергийноефективни, издръжливи, нисковъглеродни постройки, но и едно относително сносно място, в което една семейство да може да живее.