Като част от архитектурното биенале в шведския град Лулео тази година, студенти и преподаватели от факултета по архитектура на Университета в Умео представиха своята пространствена, звукова инсталация „Водопадът, който замлъкна“.
Инсталацията, представляваща дървен павилион, цели да напомни за почти напълно изгубения грохот на един шведски водопад, който заедно с обширни пасбища за елени изчезва, заради построяването на водноелектрическа станция и язовир по протежението на река Луле в началото на миналия век.
През 20-те години държавната компания “Wattenfall” започва да експлоатира реката и строи станцията, която днес осигурява около 11% от доставката на ток в Швеция.
Строителството на язовира, пък, нарушава и променя живота на местното население саами.
Почти напълно изчезналият водопад, някога бил известен като „Ниагарския водопад на Севера“ и грохотът му можел да се чуе от километри. Заигравайки се с това предание, студентите създават инсталацията, която е проектирана така, че да възпроизвежда ехото на водопада.
Инсталацията приканва гостите да се замислят върху смисъла от непрекъснатия стремеж към технологическо развитие, както и върху сътресението, което добивът на ресурси и производството на енергия причиняват на природно и културно богати райони.
Инсталацията „Водопадът, който замлъкна“ е създадена от осем студента по архитектура от различни страни в рамките на лятно училище, организирано от факултета по архитектура на Университета в Умео през 2023 г.
При построяването му студентите се запознават с начина на живот и строителните техники на саамите, за да се опитат да възпроизведат техния начин на строеж, както и за да окажат най-малко негативно въздействие върху природата.