Всяка година в отдалеченото селце Суята, намиращо се в Бихар, един от най-бедните индийски щати, общественото училище Нираняна организира фестивал на стенното изкуство. По време на събитието художници от Индия и Япония прекарват 3 седмици в селото, използвайки стените на училището като платно.
В процеса на рисуване художниците си взаимодействат с децата, приканят ги да им помагат и провеждат работилници с тях. Инициативата адресира различни проблеми, характерни за индийското селце, сред които бедността, образованието и заетостта.
Всичко започва през 2006 г., когато петдесетина студенти от токийския университет Gakugei даряват пари на неправителствена организация в Индия за построяването на новата училищна сграда Нираняна в Бихар.
Училището се превръща в първото образователно заведение в региона.Финансирано с дарения от чужбина, то се появява благодарение на отдадеността на учители и доброволци. Четири години след създаването си, то вече приема около 400 ученика.
А за да достигнат проблемите на жителите и децата на Бихар до повече хора, училищната администрация решава да организира ежегоден фестивал, по време на който художници да изрисуват белите стени на училищната сграда.
Един от най-активните художници, участващи в проекта, е Юсуке Асай. Вдъхновен от традиционната индийска стенна живопис, японецът изрисува стените и таваните в няколко училищни стаи.
Забележителните му стенописи изобразяват вселена от животни, хора и растения.
За своите картини Юсуке буквално използва каквито материали намери на място, включително пръст, слама, кравешка тор и вода. Асай приканва децата да оставят отпечатъци от ръцете си върху стените, като напомняне за бъдещите поколения.
След приключването на фестивала, Юсуке Асай се обръща отново към децата с молба да помогнат да отмие картините и да върнат всички материали обратно в почвата. Така японецът демонстрира пред децата значението на живота като един непрекъснат цикъл.
Освен в училището Нираняна, Юсуке Асай изрисува със своите ефимерни картини и стените на още няколко училища в Индия като всеки път това става с помощта на децата.