Алберто Бури пукнатина Джибелина изкуство

„Пукнатината на Джибелина“ – гигантската ландшафтна творба на Алберто Бури

През нощта на 14 срещу 15 януари 1968 г. земетресение разрушава напълно сицилианския град Джибелина. Години по-късно архитекти, писатели и художници се поканени да разработят план за културното развитие на града. Но не на стария град, който така и не е възстановен, а на изцяло новия, отстоящ на 18 км от старата Джибелина.

Само един от участниците в тази група, художникът и скулптор Алберто Бури, отказва да работи на новото място и се заема да превърне руините на Джибелина в гигантско произведение на изкуството.

Той ги залива с бетон, схематично пресъздавайки градоустройствената схема на града. Бетонираното пространство наподобява изсушена, напукана земя, а цепнатините в него повтарят положението на някога съществувалите улици.

Ландшафтната творба на Бури е започната през 1984 г. и работата по нея продължава до 1989 г., когато всичко спира заради липса на средства.

Цялостното произведение е завършено през 2015 г. като част от отбелязването на 100-годишнината от рождението на италианския творец.

Днес произведението на Бури „Cretto di Gibelina” (наричано също и „Cretto di Burri”) извиква асоциации с древен Помпей, с напуканите картини на старите майстори-художници, както и с погребален плащ върху един мъртъв град.

Как Бури стига до идеята за своето произведение? От 1963 г. художникът редовно прекарва зимите в Лос Анжелис, откъдето прави чести посещения в националния парк „Долината на смъртта“.

© Юрий Палмин

Именно там той все повече се увлича по естествените земни пукнатини, които започва да включва като елемент в своите картини, създавайки цяла серия. „Пукнатината на Джибелина“ е кулминацията в неговата мания по природния феномен.

© Юрий Палмин

Монументалната, наподобяваща лабиринт творба, се разпростира на 85 000 кв. м., което я прави една от най-големите ландшафтни творби, създавани някога.

© Юрий Палмин

Всяка от бетонните плочи е с височина около 1.6 м и ширина и дължина между 10 м и 20 м.

© Юрий Палмин
© Юрий Палмин
© Юрий Палмин