Филмът „Посещението“ излиза на голям екран през 1964 г. Това е времето, в което киноиндустрията се насочва към цветното кино. „Посещението“ обаче залага на чернобяла визия. Може би това е причината този кинобисер да не получи заслуженото внимание както при излизането си, така и по-късно.
Филмът е режисиран от Бернхард Вики, а главните роли са поверени на звездите Ингрид Бергман („Казабланка“, „Газова светлина“, „Омагьосаният“, „Ние, жените“) и Антъни Куин („Зорба Гъркът“, „Пътят“, „Лорънс Арабски“). Кинолентата е по пиесата на Фридрих Дюренмат „Посещението на старата дама“.
Може ли човек да бъде купен с пари? Може, е отговорът на автора. Филмът прави дисекция на чувството за справедливост и на жестокото и нехуманно отношение на човека към човека. Доколко можем да спазим дадената дума, доколко държим на принципите си, имаме ли ги изобщо, може ли човек да каже „не“, когато всички казват „да“, какво удовлетворение носи отмъщението – са все теми които филмът засяга.
Историята е простичка. Една изключително богата жена се завръща в родното си градче, което е напуснала като неомъжена, бременна тийнейджърка. Градчето е западнало заради закриването на мината в него и очаква с радост и надежда богатата съгражданка. Но тя е там само с една единствена цел – отмъщение.
Бегрман права много силна роля като една студена и жестока, неизмерно богата жена, обсебена от конфликтни крайности – силна любов и сляпо желание за отмъщение, която е готова на всичко за да прехвърли болката и огорчението си върху другите.
На пръв поглед, филмът е силно емоционална мелодрама, с известна доза хумор, но под повърхността, това е един дълбоко циничен филм за най-лошото на което човек е способен – алчност, омраза, предателство.
А зловещото очарование на интригата и макиавелианският подход на главната героиня, държат интереса на зрителя до последната сцена. Една сцена, от която човек го побиват тръпки и която не го оставя така лесно „да излезне“ от филма.