Порт Флавия – инженерното бижу в скалите на Сардиния
Забележително инженерно постижение, Порт Флавия е морско пристанище, издълбано директно в скалите на крайбрежието на южна Сардиния, Италия и обслужвало мина в Масуа, в която се добиват руда, олово, цинк, сребро и други полезни изкопаеми. Добиването им започва още през 1600 г., но мината се превръща в икономически фактор едва в началото на XX век.
Проектираната от инженер Чезаре Вечели и изградена през 1923 г. – 1924 г. структура прави революция в минната логистика, като позволява директно товарене на добитите минерали на кораби, премахвайки необходимостта от дълъг сухопътен превоз. Пристанището носи името на родената малко преди завършването му дъщеря на Вечели, Флавия.
След като е помолен от ръководството на мината да предложи решение за подобряване на времето за товарене на материалите на корабите и да намали разходите по превозването им, инж. Вечели обследва района и намира перфектното място за разполагането на пристанище до отвесния скален бряг, където морето е достатъчно дълбоко и защитено от ветровете и вълните, за да може корабите да маневрират и акостират и в същото време рудата да се спуска и към тях по гравитационен път.
Той проектира тунелна система, състояща се два тунела, всеки с дължина 600 м. Те са разположени един над друг и са свързани от девет огромни вертикални контейнера за обработената руда.
По горния тунел електрически влак докарва рудата, която се изсипва в контейнерите. В долния тунел, рудата от контейнерите се изсипва върху транспортна лента, водеща до драматичен отвор в скалите, през който рудата достига до корабите. При нормални обстоятелства, мината успявала да доставя по 500 тона на час на чакащите кораби.
Краищата на тунелите с излаз към морето са украсени с бетонни кули и табели с имена и дати.
Освен промишлената си функция, характеристиката на пристанището и поразителното му вписване в пейзажа, превръща структурата в архитектурна забележителност на инфраструктурата от началото на 20-ти век като във времето на построяването й тя е истинско инженерно постижение.
През 60-те години на миналия век с намаляването на минната дейност, намалява и важността на пристанището. Спадът продължава до 90-те години, когато в крайна сметка мината е затворена. Днес мястото е собственост на обществено сдружение, отговарящо за реставрирането и опазването на старите минни структури.
Порт Флавия е под защитата на ЮНЕСКО и до него се организират ежедневни туристически обиколки като екскурзоводи са бивши служители или представители на общественото сдружение.
Вижте още
Люлката на Бруно – метафора на майчината любов
Люлката на Бруно на дизайнерката Федерика Сала е покло
Последната „калинга“ татуистка украси корицата на списание „Вог“
Подобно на всички други деца от племето бутбут, като де
