Полярното сияние в културата на различните народи
Полярните сияния (северното Aurora Borealis и южното Aurora Australis) са поразително красиви оптични явления. Хората от векове наблюдават омагьосани пламналите небеса, а от въображението им са се родили най-различни легенди.
Севeрният народ саами счита тези светлини за лоша поличба: те са духовете на починалите, към които трябва да се отнасяш със страх и почитание, никога да не говориш за тях, нито пък да пееш или да свириш пред тях.
В европейските страни на юг от скандинавските, полярното сияние е изключително рядко видимо явление. Във Франция и Италия вярвали, че то е знамение за война, чума или смърт. В Англия и Шотландия, пък, че е знак за предстоящи размирици (след като се наблюдава сияние няколко седмици преди Френската революция).
В Китай северното сияние също е много рядко явление. Там хората гледат на него като на небесна битка между добри и лоши дракони. Японците смятат, че дете, заченато под това сияние, ще бъде благословено с красива външност, с ум и с късмет.
За аборигените в Австралия далеч на юг, сиянието е танц на боговете. Индианците от племето кри вярват, че светлините на сиянието са духове на починали приятели и роднини, които се опитват да общуват с онези, останали на земята. За индианците алгонкините пък северното сияние е огън, запален от техния праотец Нанабожо, който им напомня, че бди над тях.
Съществуват и още по-любопитни вярвания. Някога инуитите смятали, че северните светлини са духовете на починали, които играят на топка с череп на морж, докато народът от о-в Нунавик вярвал в обратното – че това са духовете на починали моржове, които си играят на топка с черепа на човек.
Индианците мака вярвали, че светлините са от племе джуджета, които варят китова мас, а народът мандан, че това са запалени огньове, на които техните велики воини варят враговете си. Други северноамерикански племена смятали, че това са духове, които ликуват, че слънцето го няма, духове на починали животни или отмъстителни врагове.
За финландците сиянието е следа от бързо бягаща полярна лисица през снега, чиято опашка създава искри. За шведите – отражение на големи пасажи херинга и предвестник на добра реколта. За гренландците – душите на мъртвородени бебета. За исландците – средство за облекчаване на болките при раждането. За естонците – великолепни конски карети, превозващи небесни гости на грандиозна небесна сватба.
В някои произведения от скандинавската митология Aurora borealis е отражение или блясък на щитовете и броните на Валкириите, жени-воини, които определят кой оцелява в битка и кой умира. В други – мостът Бифрьост, светеща и пулсираща арка, която води падналите в битка до последната им спирка в двореца Валхала в Асгард. В трети – дъхът на смели воини, загинали в битка.
И до днес полярните сияния продължават да омагьосват хората с невероятните светлинни мистични картини, които създават на фона на нощното небе. Туристи от цял свят посещават най-северните части на Европа и Америка с надеждата да зърнат красивия природен феномен.
Вижте още
Дукхите – „изгубеното“ племе в Монголия
В един все по-глобализиращ се свят, където вековни трад
„Планетата на думите“ – музеят, който учи на любов към словото
През октомври 2020 г. в училище Франклин, една от най-знач
