Мария Фернанда Кардосо: Обожавам да работя на ръба на възприятията
„Изобщо не вярвам в нашето превъзходство като хора. Всъщност изпитвам преклонение към малкото. Това, което ме смайва при него е, че то е дори по-сложно от голямото“, споделя колумбийката Мария Фернанда Кардосо, която се занимава с един доста нетрадиционен вид съвременно изкуство, често използвайки живи и мъртви животни.
Мария Фернанда Кардосо е родена в Богота, но днес живее и работи на хиляди километри от родината си, в Австралия. Като малка не мислела, че може да стане творец, по простата причина, че не можела да рисува. Все пак си представяла, че може да наследи професията на родителите си и да стане архитектка. Затова и в Университета на Андите в Богота сe записва да учи архитектура. Но след година и половина се премества във факултета по изкуствата и се ориентира към сферата на съвременното изкуство.
Мария се дипломира от Университета в Йейл като магистър по скулптура и инсталация. Творчеството й включва използването на различни готови материали като пластмаса, стъкло, отпадъци, растения, животни, кокали и др.
В Колумбия, и по-късно в САЩ, творчеството на Мария Кардосо е силно повлияно от водещата се там гражданска война. То се занимава с една тема, която хората не обичат да обсъждат много, а именно смъртта. На тази тема са инсталацията „Танцуващите жаби“ (направена от умрели и хербаризирани жаби, захванати с тел, които сякаш изпълняват ритуален танц) и “Гробище – Вертикална градина“ (тук смъртта е символизирана от цветята, които хората полагат на гробищата).
През 1997 г. Кардосо се мести в Австралия в търсене на по-близък контакт с природата и особено с животните. Една от най-известните й инсталации е „Циркът на бълхите“. Именно тя поставя началото на специфичния стил на колумбийката в изкуството. В нея Кардосо използва котешки бълхи, които дресира в продължение на 6 години да изпълняват циркови номера, като всеки път, когато се справят, тя ги награждава с правото да смучат собствената й кръв. Когато започва да изучава бълхите, Мария прочита някъде, че половият орган на мъжката бълха има най-сложната структура в природния свят.
Години по-късно, когато търси нов проект и ново вдъхновение, тя си спомня това изречение и се отправя към библиотеката в Австралийския природонаучен музей, за да научи повече за репродуктивните органи на различни същества на земята. Прекарва там цялото лято: „Това, което открих, направо ме накара да се ококоря. Ние, хората, наистина трябва да бъде по-смирени и скромни. Има такова многообразие, такава сложност около нас“. Така се появява инсталацията й „Музей на половите органи“, представяща репродуктивни органи на различни насекоми.
Изключително любопитна е също серията „За произхода на изкуството“, в която главен герой е мъжкият австралийски паунов паяк (с размер под 5мм!!), когото Кардосо определя като „вероятно първият пърформанс артист – той танцува и изпълнява хореография, барабани и пее докато размахва цветната си опашка само и само да впечатли женската“. Кардосо е записала танца на мъжките за привличане на вниманието на женските, използвайки HD макро заснемане и лазерен виброметър, улавяйки забележителния им цветен танц и отличителното барабанене на вибриращите им кореми.“
Вижте още
Скулптурните „филми“ на Антъни Маккол
Филм без съдържание, зала без стени, скулптура без маса
ЧиЙонг Лий – да стъпиш реално във въображението си
Южнокорейската визуална артистка ЧиЙонг Лий (JeeYoung Lee) с
