Ла Скарцуола: идеалният град на Томазо Будзи
В Умбрия, някъде между Рим и Флоренция, се намира едно от най-чудноватите места в Италия: архитектурният комплекс „Ла Скарцуола“. Той е дело на миланския архитект Томазо Будзи. На това място е имало манастир, изграден през 13-ти век.
Легендата разказва, че именно там Св. Франциск от Асизи построил колиба, посадил роза и лаврово дърво, от което чудодейно бликнала вода. За да се почете мястото там била изградена църква, а после около нея се появил и манастирът. Той бил частично изоставен в началото на 19-ти век.
През 1957 г. Томазо Будзи, по това време вече известен и успешен архитект, купил терена на полуразрушения манастир, за да го превърне в един многолик архитектурен комплекс, стъпил върху руините на религиозния обект. Начинанието се превръща в делото на живота на Будзи, който работи по него до смъртта си през 1981 г.
Миланският архитект възстановява това, което е останало от манастира, а след това се заема с планирането и изграждането на един много личен проект: идеалният „Град на Будзи“.
В основата на този „град“ стоят седем застъпващи се пространства с различни размер, които италианецът нарича „амфитеатри“ и които според него отразяват присъщата на живота театралност. Тези амфитеатрални пространства включват миниатюрни версии на емблематични сгради от различни епохи и култури: Храмът на Веста, Пирамидата, Партенонът, Колизеумът, Триумфалната арка и др. Повечето от обектите вътре са пусти така наподобявайки театрални декорации.
Томазо Будзи добавя и различни постройки, отразяващи неговата философска визия за живота и града, превръщайки комплекса в едно сюрреалистично място. Според него „Ла Скарцуола“ трябвало да се превърне в алегория на тайните и на скритите пътища на идеалния живот.
Използвайки детайли от различни архитектурни стилове от класицизъм през средновековна и ренесансова архитектура до неоманиеризъм, авангардният архитект проектира водещи в различни посоки стълби, странни пропорции и фантастични елементи с езоретични и алхимични значения. Будзи изгражда няколко сгради и скулптури описващи различни етапи от живота като напр. гигантски женски каменен торс, символизиращ сладострастието или пък миниатюрна Вавилонска кула, която да напомня за човешката суета.
Томазо Будзи не доживява да види завършено своето произведение. Мястото е наследено от племенника му Марко Солари, който продължава делото на архитекта и в крайна сметка успява да завърши „идеалния град“ и да заживее в него.
Днес Ла Скарцуола може да бъде посетена от туристи, а сюрреалистичността на мястото привлича вниманието на модната къща Gucci, която го използва като фон за своята кампания „Bloom” през 2020 г.
Вижте още
Тишина и красота – изоставената електроцентрала в Шарлероа
Когато е построена през 1921 г. електростанцията IM в Шарл
