В някои страни от Южна Америка, като Мексико, Боливия и Перу, особено в района около езерото Титикака, често могат да бъдат видяни древни триъгълни, цилиндрични или правоъгълни кули, построени от камък или кирпич. Това са т. нар. „чулпи“ (chullpas) или своеобразни гробници, направени за знатни личности и техните семейства.
Височината на чулпите варира между 2 и 12 метра, като някои от тях са с по-груби повърхности, а други са шлифовани. По това може да се определи към кой период или кой етнос принадлежат. Обикновено грубите са на аймарите, живяли преди империята на инките. Гладките кули пък са от времето на инките, които продължили традицията на този тип мемориална архитектура.
Интересно е също, че някои чулпи нямат никаква украса, докато други са декорирани с детайлни орнаменти. Например, в Силустани (Перу) има много чулпи с изобразени по тях гущери, които са считани за символ на живота заради способността им да регенерират опашки си.
Начинът, по който хората са погребвани в чулпите, е уникален – предварително балсамирани по специален начин, те са обличани и поставяни седнали, в зародишна поза с храна и други „необходими“ им принадлежности. Ако това било цяло семейство, се създавало впечатлението, че са седнали и се гледат един друг.
Всички чулпи имат малки отвори, обърнати на изток, към изгрева на слънцето.
Днес много чулпи са разрушени от стихиите на времето или от иманяри.