Истинското лице на света през фотографиите на Вернер Бишоф
„Чувствах се длъжен да дръзна да изследвам истинското лице на света. Воденето на живот в задоволство и охолство е направило много от нас слепи за огромните трудности отвъд нашите граници“, казва швейцарският фотограф Вернер Бишоф (Werner Bischof).
Той работи като фото журналист само девет години от 1945 до 1954г., но през това време създава огромен брой забележителни фотографии. Обикаля половината свят за да ги направи във времена, когато пътуването на далечни разстояния все още е цяло приключение.
Разнообразието на използваните мотиви и теми е също толкова впечатляващо, колкото и тяхното артистично качество. От цялото страдание и мъка, на което става свидетел и което фотографира, той винаги успява да извлече и следи на надежда и красота.
Всъщност Вернер Бишоф е имал намерение да стане художник, а не фотограф. Започва да работи с камерата случайно – когато започва да учи в Училището по приложни изкуства в Цюрих, се оказва, че няма места в курса по графичен дизайн и той записва курс по фотография.
Пътуванията му го отвеждат през Европа до Индия, Япония, Корея, Хонгконг и Индокитай, а оттам до САЩ и най-накрая до Латинска Америка, където трагично умира само на 38 години в автомобилна катастрофа в Андите. Обикновено пътуванията са му били възлагани от големите клиенти на фотографи за времето си като фото агенцията Magnum, както и списанията Life (в Индия, Япония, Корея), Paris Match (военен репортер във Виетнам), Picture Post.
Бишоф трябвало да изхранва младото си семейство и да си плаща пътуванията, които били много скъпи, затова правел снимките, които се изисквали от него. Но в промеждутъците използвал времето да работи по начина, по който той искал.
Със свое собствено темпо, спокойно, той представя с един хуманен поглед местното население, като изразява своята солидарност с трудностите му. Снимките на Вернер Бишоф смесват етичното и естетичното по един впечатляващ и до днес начин.
Вернер Бишоф умира само на 38 г., когато колата, с която пътува из перуанските Анди, пада в пропаст. Девет дена по-късно се ражда вторият му син – Даниел.
