Хипнотичните водни капки на Ким Чан Юл
Ким Чан Юл (1929-2021) е един от най-ярките творци, оказали огромно влияние върху съвременното корейско изкуство. Неговите хиперреалистични и в същото време хипнотични изображения на водни капки са въплъщение на източните и западните ценности.
„Да рисуваш водни капки е да лекуваш всички спомени, болки и тревоги с вода.“, заявява веднъж корейският художник.
Роден през 1929 г. в Маенгсан, в днешна Северна Корея, Ким се премества в Южна Корея когато е на 16 години. Започва да учи в департамента по изкуства в Националния университет в Сеул, но e отлъчен, заради това че изучава творчеството на избягалия в Северна Корея художник Lee Que-de.
Началото на Корейската война през 1950 г. допълнително препъва обучението на Ким. Творческата му кариера започва като част от корейското движение „Неформално изкуство“. През 1958 г. заедно с други авангардни творци създава Асоциацията на съвременните творци. Излага свои творби на Парижкото биенале през 1961 г. и на това в Сао Пауло през 1965 г. Същата година се мести да учи в Ню Йорк. Там той е силно повлиян от поп арта и минимализма и започва първите си експерименти с абстракции.
През 1969 г. Ким се мести в Париж, където три години по-късно създава творбата си „Нощна случка“. Картината представлява една уголемена водна капка на фона на тъмното нощно небе.
От този момент нататък корейският художник посвещава живота си на изследването на прозрачната капка чрез светлина и сянка. Цели 50 години той експериментира с различни средства като маслени бои, акрилни бои, акварел и традиционно корейско мастило, нанесени върху дърво, платно или фон от зебло.
Освен рисунките, на които има само водни капки, Ким Чан Юл разработва и серията „Повторение“, която е посветена на такива книги от източната философия като „Дао Дъ Дзин“ на Лао Дзъ и „Урок в хиляда йероглифа“.
За творчеството на Ким, американската журналистка и арт критичка Барбара Полак пише: „Докато истинската водна капка в крайна сметка ще бъде попита от материала, върху който се намира, и ще изчезне, килимът от роса на Ким остава завинаги и приканва зрителите да се отдадат на съзерцание на ефирността на съществуването и на издръжливостта на изкуството“.
