08/09/2022

Гара Canfranc – „Титаникът на Пиренеите“

Наричат я „Титаникът на Пиренеите“. Това е втората най-голяма гара в Европа, построена на почти 1200м надморска височина. Гарата Canfranc, обаче, е сграда-фантом от вече 50 години.

Тя представлява грандиозен проект от 1853 г. и е част от международна линия, свързваща френския град По и испанския Сарагоса. Целта на този железопътен проект е била да подобри отношенията между Франция и Испания след Наполеоновите войни (1803-1815). За да построят линията работниците е трябвало да пресекат Пиренеите, като се построят десетки тунели и виадукти. Работният процес бил забавян на няколко пъти заради Испанската гражданска война и Първата световна война.

В представите на Испания, гарата трябвало да бъде грандиозна сграда, своеобразен гигантски и тържествен портал към кралството. Така е създаден един шедьовър в стил „ар деко“ с дължина 241 м, с 365 прозореца и стотици врати.

Гара Canfranc e открита през 1928 г. в присъствието на испанския крал Алфонс XIII. По време на церемонията монархът заявява, че „Пиренеите вече не съществуват“.

Но от раждането на проекта до откриването на гарата са изминали 75 години, появил се е автомобилът, който малко по малко измества железопътния транспорт. В първите години от пускането на ж.п. линията, използването й е много под очакваното. Необходим бил цял ден, за да се измине разстоянието от 187км между По и Сарагоса. Релсите във Франция и Испания не били едни и същи и трябвало на гара Canfranc пътниците да се сменя влакът и да чакат на дългите опашки, които се извивали.

През 1931 г. сградата е жертва на пожар. По време на гражданската война от 1936-1939 г. франкистите се отдръпват от гарата и трафикът между двете държави е спрян. Възобновява се през 1940 г., като се използва основно за прекарване на минерали от Испания за Германия. Оттук минавали и бежанци, евреи и хора от френската Съпротива, които бягали от окупирана Франция.

След войната гарата постепенно е изоставена. Митническият контрол там бил пословично дълъг и тежък. Гарата не посрещала повече от 50 пътници на ден. През 1870 г. дерайлира влак и поврежда един от мостовете на линията. Това бележи края на ж.п. линията и на гарата Canfranc.

През 1980 г. започват планове за възстановяването на гарата и облекчаване на тежкия трафик на камиони чрез ж.п. транспорта, но цената изглежда колосална, а пречките – многобройни. И така, гара Canfranc продължава да бъде един грандиозен фантом.