Ела Фицджералд: Гласът, който промени джаза завинаги
В продължение на 50 години Ела Фицджералд е на върха на световния джаз. Наричана от слушатели, критици и колеги „Първата дама на песента“, „Кралицата на джаза“ и „Лейди Ела“, тя остава една от най-влиятелните певици в историята на музиката. Днес светът отбелязва 30 години от смъртта на жената, която превърна гласа в инструмент, сцената в дом, а джаза – в световен език.
Ела Джейн Фицджералд е родена на 25 април 1917 г. в Нюпорт Нюз, Вирджиния. Детството ѝ е белязано от бедност, загубата на майка й, влошаване на оценките и поведението й в училище и последвало настаняване в поправителен дом. Съдбата на Фицджералд се обръща през 1934 г., когато 17-годишната Ела печели с гласа си „Amateur Night“ в Apollo Theater и дава първия сингал за предстоящата бляскава музикална кариера. Любопитно е как съдбата се намесва за тази победа. Първоначално Ела планира да участва като танцьорка, но респектирана от уменията на едно момичешко дуо, решава да заложи на гласа си, който й носи победата.
Пробивът й на музикалната сцена идва с оркестъра на Чик Уеб, към който се присъединява през 1935 г. С времето тя става по-известна от самия Уеб, но остава вярна на оркестъра и на Уеб и не го напуска, а след смъртта на Чик поема ръководството на бенда – нещо нечувано за жена по онова време.
Ела Фицджералд е известна със своите кристално чиста интонация, перфектна дикция, безупречно чувство за ритъм и най-вече – с майсторството си в скат техниката (форма на вокална джаз импровизация, при която певецът използва безсмислени срички и звуци вместо думи, за да имитира инструментално соло), превръщайки гласа си в духов инструмент.
Тя може да имитира тромпет, саксофон, контрабас и да импровизира с лекота, която остава ненадмината. Самата Ела споделя, че ако може да е музикален инструмент, тя би била най-близо до тенор саксофонът.
Фицджералд работи с почти всички гиганти на джаза – и често ги засенчва. Легендарно е сътрудничеството й с пианиста Оскар Питърсън.. Музикалната химия между двамата се дължи на факта, че и двамата притежават феноменална техника и способност за импровизация. Питърсън често споделя в интервюта, че да акомпанираш на Ела Фицджералд изисква пълна концентрация, защото нейният глас има обхвата и гъвкавостта на цял духов инструмент. Тя, от своя страна, се чувства най-сигурна и свободна, когато зад пианото стои именно той. Сред най-значимите ѝ партньорства са и тези с Луис Армстронг (записват заедно вечни класики като Cheek to Cheek и Dream a Little Dream of Me), Дюк Елингтън (техните съвместни записи са сред най-ценните в джазовия канон), Каунт Бейзи, Бени Гудман, Франк Синатра, Дизи Гилеспи, Нат Кинг Коул, списъкът е почти безкраен. Всички тези сътрудничества не просто бележат кариерата на Ела – те оформят самата история на джаза.
Ела Фицджералд е носителка на 14 награди „Грами“, включително за цялостно творчество, Президентски медал на свободата (1992), Национален медал за изкуства и др. Тя е продала над 40 милиона албума и остава най-популярната джаз певица на XX век.
Сред песните, които завинаги ще се свързват с нейното име, са първият ѝ голям хит „A-Tisket, A-Tasket“ (1938), „Summertime“, „Mack the Knife“ (за която печели „Грами“),”Someone to Watch Over Me”, “It Don’t Mean a Thing (If It Ain’t Got That Swing)”, легендарното й скат соло в „Blue Skies“
Вижте още
Мащабен минимализъм – стоманените скулптури на Ричард Сера
„Виждам пространството като материал. Изобразяването
Симфония от цветове: текстилните инсталации на Гейбриъл Дау
„Тези структури са толкова ефирни, че изглеждат като з
