В джаза с … Павел Найденов: „Обичам, когато в музиката има разговор“
За първи път чух името на Павел Найденов преди година на Международния джаз фестивал в Банско, когато излезе на сцена „Децата в джаза“. Тогава той беше на 13 години и освен че свиреше впечатляващо, вече изпълняваше и свои композиции. Тази година това изключително талантливо момче бе сред младежите, избрани за участие в Банско джаз академия, където преподаватели бяха Мишо Йосифов, Вили Стоянов, Милен Кукошаров и др. Павел имаше и собствен концерт на сцена „Млади таланти“, където отново предизвика бурните аплодисменти на публиката. Името му вече е популярно и в джаз средите.
Преди по-малко от 2 месеца Павел навърши 14 години и от септември ще е ученик в осми клас. Майка му почти случайно открива неговия усет към музиката, когато му купува пиано играчка, на която го чува, че създава нещо мелодично. Следва кандидатстване в средно училище „Св. Климент Охридски“ в Добрич, профилирано в изкуствата, където е приет с профил пиано. През първата година, по време на ковид, той се обучава сам вкъщи като гледа клипчета и чете каквото намери за музиката. И макар, че голямата му страст е именно музиката, той успява да е пълен отличник в училище.
Павел Найденов е от тези деца в България, за които трябва да се знае. Той е умно и зряло за възрастта си момче, истински музикален талант, който, уверен в способностите си, се е насочил към разнищването на тайните на музиката.
I first heard the name of Pavel Naydenov a year ago at the Bansko International Jazz Festival, when he appeared on the “Kids in jazz” stage. At that time he was 13 and besides playing impressively, he was already performing his own compositions. This year, this extremely talented boy was among the young people selected to participate in the Bansko Jazz Academy, where teachers were Mihail Yossifov, Velislav Stoyanov, Milen Kukosharov and others. Pavel also had his own concert on the „Young talents“ stage, where he once again caused a storm of applause from the audience. His name is already popular in the Bulgarian jazz circles.
Less than 2 months ago Pavel turned 14 and as of September he will be eighth-grade student. His mother almost accidentally discovered his flair for music when she bought him a piano toy and once overheard him creating something melodic on it. Pavel later applied to the specialized in the arts school „St. Kliment Ohridski“ in Dobrich, where he was accepted with a piano profile. During the first year, at the time of Covid-19, he studied on his own at home by watching videos and reading whatever he could find about music. And although his great passion is music, he manages to be an excellent student at school.
Pavel Naydenov is one of those Bulgarian children who should be known about. He is a smart and mature boy for his age, a true musical talent who, confident in his abilities, has set his sights on unraveling the secrets of music.
The title of the interview is „In the jazz with… Pavel Naydenov: “I love it when there is conversation in music”.
За тийнейджърите нощните клубове са само мечта. А ти почти всяка вечер си на нощните джем сешъни в Банско. Харесват ли ти или предпочиташ уроците в Банско джаз академията?
Зависи. Това са две различни изживявания. На джем сешъна някак летя. И двете неща са хубави, защото например, ако не отидеш на уроците в Академията, няма да направиш същите неща на джем сешъна. То е все едно да отидеш на училище и след това на олимпиада. Ако не отидеш на училище, представянето ти на олимпиадата няма да е окей.
:
Кое е нещото, което научи и което ще отнесеш със себе си от Банско джаз академия?
Слушай повече музика, попивай повече!
:
Какво значи да попиваш?
Ами всичко, което се случва тук като атмосфера, музика, хора, изживявания, просто да го поемеш и да си го обработиш по свой начин.
:
Слушаш ли друга музика освен джаз?
Опитвам се да не е само джаз, защото това те обогатява. Свиренето ти не е ограничено, а става някак по-дълбоко и разширено. Когато слушаш други стилове получаваш други музикални представи и мисленето ти става по-различно.
For teenagers, nightclubs are just a dream. And you are at the night jam sessions in Bansko almost every night. Do you like them or do you prefer the lessons at the Bansko jazz academy?
It depends. These are two different experiences. At the jam sessions I somehow fly. Both things are good, because for example, if you don’t go to the lessons at the Academy, you won’t do the same things at the jam session. It’s like going to school and then to the Olympiad. If you don’t go to school, your performance at the Olympiad won’t be good.
:
What is the one thing you learned and will take with you from Bansko jazz academy?
Listen to more music, absorb more!
:
What does it mean “to absorb”?
Well, everything that happens here, like the atmosphere, music, people, experiences, you just have to take it in and process it in your own way.
:
Do you listen to any other music than jazz?
I try not to listen to just jazz, because other music enriches you. Your playing is not limited and somehow becomes deeper and broader. When you listen to other styles, you get new musical ideas and your thinking becomes different.
Започнал си на пиано с класическа музика. А сега слушаш ли, свириш ли класическа музика или вече си се преориентирал?
Според мен класиката не трябва да се отделя никога. Винаги трябва да се слуша и класическата музика, защото, както казах, различните стилове са важни. Аз, освен че свиря, и композирам, а класическата музика е много полезно нещо, особено за композиция. Затова и свиря, и слушам.
:
Има ли композитори, в класиката или в джаза, които много ти харесват и които смяташ, че имат особено голямо влияние върху теб?
Много ми харесва Клод Дебюси. Неговата музика излъчва красота. Аз даже бях композирал едно произведение за пиано, вдъхновено от него. Обичам много и по-атоналните композитори-модернисти като Арнолд Шьонберг, Антон Веберн.
:
Всъщност в музиката повече ти харесва да създаваш мелодия или да я разчупваш?
В джаза, когато имам някаква тема и мога да дам своето мнение по нея, много ми харесва да я разчупя по някакъв интересен начин. Например, когато на джем сешъна вчера Милен Кукошаров и други музиканти свириха „Сейнт Томас“, те тотално разчупиха темата, направиха нещо напълно различно. Аз към това се стремя: толкова дълбоко да влезеш в мелодията на това, което свириш, че да създадеш нещо напълно различно.
You started playing the piano with classical music. And now do you listen to classical music, do you play it or have you already redirected to jazz?
In my opinion, classical music should never be separated. You should always listen to it, because, as I said, different styles are important. Besides playing, I also compose, and classical music is a very useful thing, especially for composition. That’s why I play and listen to classical music.
:
Are there any classical or jazz composers, that you really like and who have had particularly big influence on you?
I really like Claude Debussy. His music exudes beauty. I even composed a piano piece inspired by him. I also really like the more atonal modernist composers like Arnold Schoenberg, Anton Webern.
:
In fact, what do you like more in music: to create melody or to break it up?
In jazz, when I have a theme and can give my opinion on it, I really like breaking it up in some interesting way. For example, when at the jam session yesterday, Milen Kukosharov and other musicians played “Saint Thomas,” they totally broke the theme, did something completely different. That’s what I strive for: to get so deep into the melody that you create something entirely different.
Какво те кара да започнеш да композираш: музика, която си чул, някаква емоция вътре в теб, някакво събитие, което те е впечатлило?
Повечето пъти става така, че слушам нещо, което много ми харесва и оттам започвам. По едно време слушах много атонална музика и тогава се вдъхнових да пиша струнен квартет в този стил.
:
А как разбираш, че си завършил произведението и че е време да спреш да работиш над него?
Ами то много няма такова време, когато да можеш да кажеш, че нещо е завършено, защото винаги може да добавиш нещо. Но ако вече не можеш да измислиш нищо допълнително, е време да спреш, пък в бъдеще може да се върнеш към произведението. Например, бях композирал една моя джазова тема. Първоначално мислех парчето да е с афро кубинско звучене, със звуци на Колтрейн и т. н. Оставих го после малко да подиша, защото нямах какво повече да дам тогава. Един месец по-късно го преработих в суинг в три четвърти и стана едно от нещата, които често изпълнявам.
:
На този етап от твоя живот кое ти харесва повече: да композираш или да свириш?
И двете са много хубави изживявания и ми харесват. Ако композираш нещо, така или иначе някой ще го изсвири или ти ще го изсвириш. Сега, след Банско, със сигурност съм повече на тема свирене, отколкото композиране. Аз съм на фази. Понякога повече композирам, отколкото свиря. По едно време композирах симфонично произведение и от сутрин до вечер само това правех, с леки паузи.
What makes you start composing: music you’ve heard, some emotion inside you or an event that has impressed you?
Most of the time it all starts with something that I have heard and really liked. At one time I was listening to a lot of atonal music and that’s when I was inspired to write a string quartet in that style.
:
And how do you know when you’ve finished a piece and it’s time to stop working on it?
Well, there’s really no time when you can say that something is finished, because you can always add something. But if you can’t think of anything more, it’s time to stop, and in the future you can come back to the piece. For example, once I had composed a jazz theme. Initially, I thought the piece would have an Afro-Cuban sound, with sounds of Coltrane, etc. Then I let it breathe a little, because I had nothing more to give at that time. A month later I reworked it into a swing in three-quarter time and it became one of the things I often perform.
:
At this stage of your life, which do you like more: composing or playing?
Both are very nice experiences and I like them. If you compose something, someone will play it or you will play it. Now, after Bansko, I am definitely more into playing than composing. I go through phases. Sometimes I compose more than I play. At one time I composed a symphonic piece and from morning till night, with small breaks, that’s all I did.
Добре. Да се върнем на факта, че ти все пак си ученик. Ето фестивалът в Банско свършва, есента идва и повече или по-малко ще се върнеш към обикновения живот. А как протича един обикновен ден на Павел Найденов?
Ставам около 6:50 ч. Отивам на училище към 7.30ч. На училище съм до 13-13.30 ч. Отивам на пиано за около час и половина. Прибирам се, ям, посвирвам колкото време имам, защото понякога се налага да взема малкия ми брат от детска градина или да свърша нещо друго. Ако мога, излизам малко да поиграя, да подишам въздух. Прибирам се, ям, свиря още нещо, композирам, ако мога, и лягам да спя. Не е някакъв сложен график.
:
Имаш ли си любим предмет? Не говорим за музиката, моля те. Извън музиката, защото тя е ясна.
Ами то по любимост всичко е далеч от музиката.
:
Каза, че излизаш да поиграеш малко с другите деца. Те знаят ли, че се занимаваш с джаз и какво мислят за това? Свирил ли си им?
Знаят, да, но не съм им свирил, просто защото тази музика не се разбира. Всеки като чуе джаз, повечето пъти си мисли за фонова музика, която чуваш в ресторантите. Никой не разбира тази музика на нивото, на което трябва да се разбира. И дори не говоря за някаква особена дълбочина, просто на какво е базирана.
:
Ако трябва да обясниш на един тийнейджър на твоята възраст какво е джаз, как би го описал?
Музика, базирана на импровизацията. И вече оттам нататък аз повече не мога да го обясня. После просто трябва да се послуша малко, да се обясни историята на тази музика, за да се разбере наистина. Никъде не се учи това. По учебниците има нещо малко за тази музика, за биг бенда и това е.
:
Колко време на ден свириш на пиано и колко време може да издържиш, без да свириш на пиано?
Зависи. Около 2-3 часа на ден стабилно. Иначе без пиано мога да издържа максимум ден-два.
Okay, let’s get back to the fact that you’re actually a schoolboy. Bansko festival is over, autumn is coming and you’ll more or less be back to your normal life. What does Pavel Naydenov’s typical day look like?
I get up around 6:50 a.m. I go to school around 7:30 a.m. I’m there until 1-1:30 p.m. I go to the piano for about an hour and a half. I come home, eat, play as much as I have time, because sometimes I have to pick up my little brother from kindergarten or do some other tasks. If I can, I go out for a bit to play, to get some fresh air. I come home, eat, play something more, compose, if I can, and go to sleep. It’s not some complicated schedule.
:
Do you have a favorite subject? And I am not talking about music. Music is clear.
Well, as far as favorites go, everything is far from music.
:
You said you were going out to play with the other kids. Do they know you play jazz and what do they think about it? Have you played for them?
They know, yes, but I haven’t played for them, simply because this music is not understood. When everyone hears “jazz”, most of the time they think about background music that you hear in restaurants. No one understands this music at the level that it should be understood. And I’m not even talking about any particular depth, just what it’s based on.
:
If you have to explain jazz to a teenager your age, how would you describe it?
Music based on improvisation. And from there on, I can’t explain it anymore. Then you just have to listen to it a little, to have its history explained, in order to really understand it. This is not taught anywhere. In textbooks, there’s a little bit about this type of music, about the big band, and that’s it.
:
How much time a day do you play the piano and how long can you go without playing it?
It depends. About 2-3 hours a day, steady. Otherwise, I can go a maximum of a day or two without the piano.
Имало ли е момент, в който си си казвал „Ох, не мога повече. Писна ми. Искам да се изолирам от музиката“?
Не. Защото за мен музиката е забавление. Не я възприемам като работа. Вчера сигурно ми е проличало как се кефих на сцената.
:
Винаги ти личи и това е, което заразява публиката. Мислех да те питам дали се притесняваш от публиката, но всъщност ти май въобще не я забелязваш…
Ами да, аз като се кача на сцената, не ме интересува толкова публиката, колкото да се изкефя, да изкарам това, което съм подготвил, да изразя себе си.
:
Т.е. не те дразни, когато хората си говорят, докато свирите?
Не.
:
Защото не ги забелязваш. Мен ме дразни.
Мен не, защото за мен е важна комуникацията между мен и музикантите. Ако ние покажем това, което трябва, то, мисля, че ще има и обратна връзка.
:
А такова нещо като „сценична треска“ май изобщо не ти е познато …
Не (усмихва се). Няма смисъл.
:
Има ли български музикант, с когото винаги би излязъл на сцената и с когото ти е кеф да свирите заедно?
Много са. Единият от тях е Йоан Иванов, който свири на саксофон. Всеки път като изляза с него, съм в друга вселена. Летя. Много готино свири. Винаги ми е било забавно с него. Другият е Самуил Андонов, на барабани. Аз общо взето обичам да свиря с други музиканти. Харесва ми, когато в музиката има комуникативно настроение, когато се изслушваме, т.е. когато има разговор, а не само един да „говори“.
:
А чуждестранен музикант, жив или починал, с когото си мечтал да бъдеш на сцената?
Има един джаз пианист, Емет Коен. С него най-много ми се е искало да свиря.
Was there ever a moment when you said to yourself, „Oh, I can’t do this anymore. I’m fed up. I want to isolate myself from music“?
No. Because for me, music is fun. I don’t see it as work. Yesterday, it must have shown how much fun I was having on stage.
:
It always shows and that’s what captivates the audience. I was going to ask you if you’re stressed in front of the audience, but in fact you don’t seem to notice it at all…
Well, when I get on stage, I don’t care so much about the audience as I do about having fun, performing what I’ve prepared, expressing myself.
:
So it doesn’t annoy you when people talk to each other while you’re playing?
No.
:
Because you don’t notice them. It annoys me.
Not me, because communication between the musicians and myself is what is important to me. If we show what we should, then I think there will be feedback.
:
And you probably don’t know what „stage fright“ is …
No (smiles). It makes no sense.
:
Is there a Bulgarian musician with whom you would always go on stage and with whom you would enjoy playing together?
There are many. One of them is Yoan Ivanov, who plays the saxophone. Every time I play with him, I am in another universe. I fly. He plays so cool. I always have fun with him. The other is Samuil Andonov, on the drums. I generally like playing with other musicians. I like it when there is a communicative mood in the music, when we listen to each other, i.e. when there is a conversation, and not just one person „talking“.
:
And a foreign musician, living or deceased, with whom you have dreamed of being on stage?
There is one jazz pianist, Emmet Cohen. He is the one I have wanted to play with the most.
Миналата година беше на сцена „Децата в джаза“, тази си на сцена „Млади таланти“. Готов ли си другата година за Голямата сцена?
Естествено! Винаги бих бил готов.
:
Ти си толкова отдаден на музиката, но смяташ ли, че детството, което имаш, е перфектно или има нещо, което ти липсва, нещо, за което не намираш време като другите деца?
Не, не, не. Това, което искам да правя, го правя. Нищо не ми липсва. Ако исках нещо друго да правя, щях да го правя.
:
Имаш ли други хобита освен музиката? Нещо, с което релаксираш от нея?
Излизането навън с приятели. Ако не е музиката, ще е това.
:
А ти слушаш ли комерсиална музика?
Не, не, не, не, наистина няма смисъл.
:
Майка ти сподели, че обичаш да се информираш и, че четеш много книги: за музика или изобщо?
За музика. Въпреки че трябва да чета повече наистина. Поставям си го като задача, но ми е трудно.
Last year you were on the „Kids in jazz“ stage, this year – on the „Young talents“ stage. Are you ready for the big one next year?
Of course! I would always be ready.
:
You’re so devoted to music, but do your childhood is perfect or is there something you’re missing, something that unlike other kids you don’t find time for?
No, no, no. What I want to do, I do it. I don’t miss anything. If I wanted to do something else, I would have done it.
:
Do you have any other hobbies besides music? Something you do to relax from music?
Going out with friends. If it’s not music, it’s this.
:
Do you listen to commercial music?
No, no, no, no, it really doesn’t make sense.
:
Your mother said that you liked to be informed and that you read a lot of books: do you reading books about music or in general?
About music. Although I really need to read more. I’ve set it as a task, but it’s difficult.
Мечтаеш ли да посетиш сърцето на джаза Ню Орлиънс?
Не, не толкова. Аз засега повече съм ориентиран към „straight ahead“ джаза, което е по-бързата, по-разчупена версия на джаза. Докато Ню Орлиънс е ориентиран повече към диксиленда. Аз още не съм открил радостта от диксиленда.
:
Но излезе тук на голямата сцена с Венци Благоев диксиленд джазтет и то с голям ентусиазъм…
Диксиленд музиката е много забавна. Просто не съм се заслушал достатъчно в нея, че да ми се прииска да отида до Ню Орлиънс.
:
Какво ти предстои до края на годината?
Фестивалът „Арт Емона“, „Jazz до морето“ в Езерец и може би Фестивалът на хвърчилата на 6 септември в Шабла.
:
А след това се ориентираш към …?
(с тъга в гласа) Другия живот.
:
Ако пианото ти можеше да говори, какво щеше да каже за теб?
(смее се) Ей, ще ме убиеш, човек! Остави ме на мира!
Do you dream of visiting the heart of jazz, New Orleans?
No, not so much. For now, I’m more oriented towards the „straight ahead“ jazz, which is the faster, more uninhibited version of jazz. While New Orleans is more oriented towards Dixieland jazz. I haven’t discovered the joy of the Dixieland yet.
:
But you jumped on the big stage with the Ventsi Blagoev Dixieland Jazztet with great enthusiasm…
Dixieland music is great fun. I just haven’t listened to it enough to make me want to go to New Orleans.
:
What other events do you have until the end of the year?
The Art Emona Festival, Jazz by the sea in Ezerets and maybe the Kite Festival on September 6 in Shabla.
:
And then you’re heading towards…?
(with sadness in his voice) The other life.
:
If your piano could talk, what would it say about you?
(laughs) Hey, you’re gonna kill me, man! Leave me alone!
