мост на безкрайността при дворец варна орхус

14/08/2022

Дворецът „Варна“ и Мостът на безкрайността в Орхус

Невероятно, но факт. Дворецът „Варна“, намиращ се в гориста местност южно от датския град Орхус е кръстен на морската столица на България. Дворецът е построен през 1908 г. в неокласически стил за Датското национално изложение 1909 г.

Преди да се появи дворецът, там било имението на барон Кристиян Герсдорф. През 1828-1829 г. той служи като генерал в руските войски по българското черноморие по време на Руско-турската война. Именно тогава той пребивава за кратко във Варна и в Силистра и когато се завръща в родната Дания, кръщава две от мелниците в своето имение на тези два града.

През 1896 г. наследниците на барона продават част от територията на имението на общината на Орхус, която включва горите южно от града в нов план за развитие на отдиха и туризма в района. По това време само мелница „Варна“ все още съществува. А когато 12 години по-късно дворецът е построен, той взема името си от нея.

През годините в двореца „Варна“ се провеждат легендарни партита, соарета, литературни вечери, концерти и регати. Екзотични маскени балове и карнавали превръщат мястото в едно от най-купонджийските в периода между двете световни войни.

Днес, дворецът е собственост на международна организация, като първият етаж е ресторант, който съществува от 1971 г., когато е направено цялостно обновяване на сградата. Тогава дизайнът на първия етаж на двореца е поверен на Вернер Пантон, най-влиятелният датски вътрешен дизайнер на 20 век, известен с иновативните си и футуристични проекти. Той заменя класическите декорации с психеделични лилави, оранжеви и червени шарки. Мебелите, които поставя, пък са от стомана и пластмаса. Пет години по-късно първият етаж е пребоядисан в класическото бяло.

Мостът на безкрайността се появява на плажа до двореца „Варна“ през 2015 г. като арт инсталация в рамките на биеналето „Скулптура край морето“. Мостът е планиран като временна творба, разположена на мястото на някогашен кей, но добива такава широка популярност сред местните и туристите, че управата на Орхус решава да го остави за постоянно.

Всяка година през зимата мостът се разглобява, а от април до октомври хората могат да правят безкрайни разходки по него. Идеята на архитектите е мостът да възобнови контакта между град Орхус, залива и крайбрежието южно от него, който е съществувал преди Втората световна война. Тогава параходи са свързвали Орхус с горите северно и южно от него, а хората са се отправяли на дълги разходки сред природата и чистия въздух.