стенопис в Атако

Атако – градчето, където стените говорят

Стенописите са нещо много характерно за района на Латинска Америка. Тази традиция датира от началото на 20 век и е вдъхновена от изкуството на бащата на мексиканските стенописи, художника Диего Ривера. Всъщност рисуването и писането по стени е една художествена практика съществуваща от зората на човечеството и е форма на изразяване на твореца за състоянието на живота и нещата. В Централна Америка, в която често има политически сътресения, стенописите са използвани като протестни платна от улични художници.

В западната част на Салвадор се намира малкото кафеено градче Атако. Като цяло то не се отличава от другите кафеени градчета, в които царят спокойствие, приятелско отношение и вечно лято. И все пак има нещо, което веднага привлича вниманието на всеки посетил мястото и това е огромният брой яркоцветни стенописи, които могат да бъдат видяни навсякъде из града. Всъщност целият град е като една голяма галерия на открито като почти на всяка улица може да бъде видян някой стенопис.

Началото на уличните стенописи в Атако не е свързано нито с политика, нито със социални проблеми. Всичко започва когато завърналата се от дълъг престой в столицата Сан Салвадор Кристина Пинеда решава да изрисува стената на занаятчийското си магазинче с любопитни сини котки и така да привлече вниманието на местните и туристите към него.

Хората в Атако толкова харесват стената на Кристина, че започват и те да изрисуват фасадите на къщите и магазините си или пък цели огради.

Някои използват уменията на творци от цял Салвадор или дори и от чужбина, които са привлечени от стенописното течение в градчето. Други решават да изпробват своите собствени рисувални умения.

Като цяло стенописите в Атако празнуват живота, местните обичаи и фестивали, трудовите практики свързани с добива и обработката на кафе

Някои от рисунките са хумористични, други изобретателни, като например стената на бар, която е като рентгенова снимка на това, което се случва вътре в бара.

Политически стенописи не са разрешени в Атако и дори се е случвало през годините кметът да нареди заличаването на такива. Все пак днес тук-там могат да бъдат видяни и стенописи на политически теми.