09/04/2026

Боди: призрачният град от времето на Калифорнийската златна треска

Високо в планинската верига Боди Хилс, източно от планината Сиера Невада, в продължение на около 50 години, в градчето Боди кипял неспирен живот. Градчето имало 8000-10000 жители, 65 салона и повече пушечни изстрели, отколкото църковни служби. И така докъм 50-те години на миналия век, когато там останал да се вихри само вятърът …

През 1859 г. северно от езерото Моно, американският авантюрист В.С Боди открива богата златна жила. Около мястото започва да се оформя миньорски лагер. Градът е официално създаден през 1876 г. като само три години по-късно той се сдобива с 2000 постройки и 8000 жители. Самият Боди не доживява да види създаването на града, носещ неговото име, тъй като умира в снежна буря пренасяйки злато.

В апогея на Боди, който продължава около три години от1877 г. до 1880 г., градът разполага с всички необходими градски услуги. Има си банка, пожарна, оркестър, ж.п. линия, профсъюзи, църкви, магазини, салони, няколко вестника, затвор, гробище и морга (единствената сграда, построена с червени тухли). Градът разполага дори с квартал на червените фенери и китайски квартал.

Населението в Боди започва да намалява след 1880 г. когато много златотърсачи се отправят към новооткрити находища, въпреки че това около града все още не е изчерпано. Тридесет години по-късно и след установяването в близки населени места на големи компании, използващи модерни технологии, в градчето официалният брой на жителите е едва 698, а през 1920 г. то е 120 души. През 1912 г. излиза последният брой на последния действащ вестник „The Bodie Miner”. През 1942 г. затваря врати и пощенската станция.

През 40-те години, семейството, което притежава голяма част от територията на града, наема пазачи, за да го опази от вандализъм.

Днес, образът на Боди, който се намира на 2554 метра н.в, е застинал във времето. Той е истински пример за призрачен град от Дивия Запад. През изпочупените прозорци на изоставените домове се виждат сложени маси, които сякаш очакват собствениците да се върнат и прегладнели да седнат да хапнат, легла, завеси все още си стоят, а подхвърляния от вятъра прахоляк все повече завзема пространствата.