Библиотека „Философия“: Какво да правим с шума?
Из „Нравствени писма до Луцилий“ от Луций Аней Сенека:
Да пукна, ако на задълбочения в занимания му е толкова необходима тишина, колкото изглежда. Ето, отвсякъде около мен се чуват звуци. Живея над бани. Представи си всички видове гласове, които могат да те накарат да намразиш ушите си. Когато по-силните се упражняват и мятат натежалите от олово ръце, когато или правят усилие, или го имитират, чувам стонове, колкото пъти задържат дъх, се чува тежко и съскащо дишане; когато се натъкна на някой ленив, доволен от обикновеното мазане посетител, чувам пляскането на удрящата ръка по раменете, която променя звука си според това дали удря с изпъната или с вдлъбната длан. А ако се появи играч на топка и започне да брои хвърлянията, всичко е свършено. Добави и скандалджията, и заловения крадец, и този, който харесва гласа си в банята. Сега прибави тези, които скачат в басейна със силен плясък от удара на водата…
Според мен гласът отвлича вниманието повече от шума, защото той привлича и душата, а шумът само запълва и удря слуха. Сред тези звуци, които ме заобикалят, без да привлекат вниманието ми, са минаващите колесници, наемателят ковач и съседът дърводелец и този, който изпробва свирки и флейти, и вика, но не пее.
Още по-досаден ми е звукът, който прекъсва, пред този, който е продължителен. Но аз издържах на всичко това, та мога да слушам и гласа на този, който дава ритъма на гребците. Калявам духа си да бъде съсредоточен и да не бъде привличан от външни шумове; може навън всичко да шуми, докато вътре в теб няма смущение, докато в теб не спорят помежду си желанието и страхът, докато разточителството и скъперничеството не си противоречат, нито пък едното идва на мястото на другото. Каква полза има от цялото спокойствие на областта, ако всички чувства крещят?
Затова трябва да се събудим за дейност и да се заемем със занимание с благородните изкуства, колкото пъти ни обхваща зле овладяна леност. Велики императори, когато виждат, че войниците не се подчиняват както трябва, ги укротяват с някаква работа и ги овладяват с походи. Заетите хора нямат време за разпуснатост и нищо не е така сигурно, колкото това, че пороците на бездействието се изкореняват със занимания.
Знай, че си достигнал спокойствие, когато никакъв вик не достига до теб, ако никакъв глас не може да те разтърси, нито ласкав, нито заплашващ, нито ако е оглушителен, безполезен, напразен звук – „Но не е ли по-добре понякога да се живее далеч от шума?“ Признавам, че е така. И ще замина от това място. Искам да се упражня и изпитам. Защо е нужно повече да се измъчвам, когато Одисей е намерил решението за себе си и то е спасило дори спътниците му от сирените.
