14/08/2022

Библиотека „Философия“: Какво да правим с шума?  

Из „Нравствени писма до Луцилий“ от Луций Аней Сенека:

 

Да пукна, ако на задълбочения в зани­мания му е толкова необходима тишина, колкото изглежда. Ето, отвсякъде около мен се чуват звуци. Живея над бани. Пред­стави си всички видове гласове, които могат да те накарат да намразиш ушите си. Когато по-силните се упражняват и мятат натежалите от олово ръце, кога­то или правят усилие, или го имитират, чувам стонове, колкото пъти задържат дъх, се чува тежко и съскащо дишане; кога­то се натъкна на някой ленив, доволен от обикновеното мазане посетител, чувам пляскането на удрящата ръка по рамене­те, която променя звука си според това дали удря с изпъната или с вдлъбната длан. А ако се появи играч на топка и започне да брои хвърлянията, всичко е свършено. До­бави и скандалджията, и заловения крадец, и този, който харесва гласа си в банята. Сега прибави тези, които скачат в басей­на със силен плясък от удара на водата…

Според мен гласът отвлича вниманието повече от шума, за­щото той привлича и душата, а шумът само запълва и удря слуха. Сред тези звуци, които ме заобикалят, без да привлекат вниманието ми, са минаващите колесни­ци, наемателят ковач и съседът дърво­делец и този, който изпробва свирки и флейти, и вика, но не пее.

Още по-досаден ми е звукът, който прекъсва, пред този, който е продължи­телен. Но аз издържах на всичко това, та мога да слушам и гласа на този, който дава ритъма на гребците. Калявам духа си да бъде съсредоточен и да не бъде привличан от външни шумове; може навън всичко да шуми, докато вътре в теб няма сму­щение, докато в теб не спорят помежду си желанието и страхът, докато разто­чителството и скъперничеството не си противоречат, нито пък едното идва на мястото на другото. Каква полза има от цялото спокойствие на областта, ако всички чувства крещят?

 

Затова трябва да се събудим за дейност и да се заемем със занимание с благородни­те изкуства, колкото пъти ни обхваща зле овладяна леност. Велики императори, когато виждат, че войниците не се подчи­няват както трябва, ги укротяват с ня­каква работа и ги овладяват с походи. За­етите хора нямат време за разпуснатост и нищо не е така сигурно, колкото това, че пороците на бездействието се изкоре­няват със занимания.

Знай, че си достигнал спокойствие, когато никакъв вик не достига до теб, ако никакъв глас не може да те разтърси, нито ласкав, нито заплашващ, нито ако е оглушителен, безполезен, напразен звук – „Но не е ли по-добре понякога да се живее далеч от шума?“ Признавам, че е така. И ще замина от това място. Искам да се упражня и изпитам. Защо е нужно повече да се измъчвам, когато Одисей е намерил решението за себе си и то е спасило дори спътниците му от сирените.

/

Вижте още