Историята на палатките е една дълга и интересна приказка. Палатката е една от най-ранните форми на подслон и в колективното съзнание се свързва най-вече с номадството. Дори най-простите палатки имат елементи, които са част от днешните жилищни пространства – места с различни функции, поддържаща структура, покрив, под и някакъв вид вход.
Докато примитивният човек използва палатката за подслон докато се мести, с еволюцията на човека, се развива и палатката. За номадските племена тя става необходима част от оборудването на племето, която помага бързо да се осигури подслон и също така бързо той да се демонтира, когато дойде време за това.
Номадството е съществувало навсякъде по света, но то най-често се свързва с бедуините. Бедуинската територия се простира от обширните пустини на Северна Африка до скалистите пясъци на Близкия изток. Този огромен географски район е обитаван от множество различни племена, които обаче имат нещо общо помежду си и това е бедуинската палатка.
През годините бедуините са усъвършенствали изкуството на палатките – лесни за издигане, разглобяване и транспортиране. Пословични с гостоприемството си, бедуините осигуряват в палатките не само подслон и спасение от суровите пустинни условия, но и място за гости.
Докато новите бедуински палатки са направени от революционен високотехнологичен материал, който е едновременно разтеглив и водоустойчив, традиционните са направени от органични материали. Правоъгълните структури се поддържат от стълбове и са разделени на секции с прегради от килими на поне 2 зони – за семейството и за гости. Платното за палатката обикновено е изтъкано от черна козя козина или е смес от овча и камилска вълна. Тъмните влакна привличат слънчевата топлина, за да поддържат палатката хладна през деня и топла през нощта. Когато слънцето нагрее черния покрив на палатката, горещият въздух започва да се издига над плата и принуждава въздуха да бъде изтеглен от вътрешността на палатката. Това създава ефект на охлаждащ вятър през горещите дни. Когато вали, влакната набъбват, за да блокират водата и да създадат водоустойчиво уплътнение.
Арабската черна палатка има почти митичен статус в царството на номадската архитектура и има десетки различни варианти. Вероятно най-известната е деветпрътовата, използвана от много бедуини, която постига баланс между икономията на използване на дървен материал, оскъден ресурс в тези пустинни региони, и максимизирането на използваемата подова площ.
Днес с намаляването на валежите и увеличаването на сушата в региона, както и с нарастването на населението, палатката постепенно губи своите позиции и много бедуини се заселват в малки убежища, направени предимно от бетонни блокове и калай. Затова пък бедуинските палатки стават все по-популярни сред туристите, нощуващи в пустините, като предлагат различна степен на лукс в преживяването.