Музеят на лютата бобена паста в Чънду
В сърцето на плодородната равнина на Чънду, сред метасеквои, бамбук и древни напоителни канали, преди година отваря врати един нов любопитен културен обект в Китай – Музеят Douban или музеят, посветен на лютата бобена паста. Проектът, дело на китайското студио CSWADI е едновременно архитектурна забележителност, внимателна ландшафтна интервенция и обект, разказващ за културата на ферментацията, която е оформила в огромна степен идентичността на Съчуан.
Музеят е изграден в зоната на древната напоителна система „Dujiangyan“, създадена през 256 г. пр. н.е. Включена през 2000 г. в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, тя е едно от най-старите инженерни съоръжения в света, което и до днес поддържа земеделието на региона. И точно тук, в равнината на Чънду, сред традиционните фермерски селища, известни под името „линпан“, ферментацията на бакла и люти чушки с времето се е превърнала не просто в кулинарна техника, а в част от местната култура и икономика.
Именно тази връзка между земята, водата и храната стои в основата на идеята за музея Douban. Той разказва и се опитва да съхрани историята на емблематичната паста от бакла, която е в основата на сечуанската кухня.
CSWADI, архитектурното студио, което проектира музея, е известно със своята концептуална работа и с подчертаната си чувствителност към контекста.
Вместо да създадат доминиращ обем, проектантите избират да създадат архитектурен обект, който сякаш се отдръпва, за да отдаде заслуженото предимство на природата. Две трети от музея са разположени под земята, а сградата сякаш се плъзга между дърветата.
Надземната част на музея е ниска, като максималната му височина е под 15 метра. Покривът е елипсовиден, с меки извивки – едновременно напомнящ формата на ферментирало бобено зърно и на традиционните покриви на равнината Чънду.
Покривната повърхност е покрита с иновативни керемиди в червено, тъмночервено, тъмнозелено и тъмносиво – цветове, които препращат към сушените люти чушки, един от символите на региона.
Под тази „черупка“ се разкрива сложна конструкция от мощни греди (направени от единични дървени слоеве, свързани много здраво с висококачествени и влагоустойчиви структурни лепила за дърво) и двойно извити стоманени рингове, които позволяват на покрива да изглежда лек, почти носещ се в пространството.
Вътрешността на музея е организирана около дворове, светлинни кладенци и водни елементи, вдъхновени от традиционния принцип в местната архитектура „Четирите води се връщат в залата“: при него покривът има наклон навътре, като така дъждовната вода се стича във вътрешен двор, който обикновено е в центъра на традиционните къщи в южен Китай.
Идеята е това място да действа като естествен климатик, да осигурява естествена вентилация, да е проводник на светлина и да събира дъждовната вода. В случая на музея светлината прониква през покрива дълбоко в подземните пространства. Преходите между интериор и екстериор, пък, са плавни, почти незабележими.
Архитектите от CSWADI създават музея, с идеята не той да се преживява като поредица от зали, а като пътешествие през светлината, историята и ароматите, разказвайки за ферментацията като жив процес. В епоха, в която много музеи се стремят да впечатляват с мащаб и бляскавост, музеят Douban избира друго: да бъде тих, вкоренен и смислен.
Вижте още
Музеят „Дзайшуей“ – един уникален, елегантен гигант
През 2023 г. в китайския град Жижао, провинция Шандун, отв
