100 години Ричард Бъртън: Харизматичният разбойник на сцената и в живота
Ричард Бъртън – човекът, чийто глас можеше да разтърси една зала, а присъствието му да я потопи в благоговейна тишина.
Днес отбелязваме стогодишнината от рождението на легендарния актьор Ричард Бъртън. Повече от велик актьор, Бъртън беше стихия: мощен, интелигентен и безкомпромисно див. Гласът му — богат, плътен баритон — се превръща в негова запазена марка, а някои дори го определят като „Ролс-Ройса сред гласовете“.
С магнетичното си присъствие и мощната си енергия, Бъртън покорява публиката — било като Хамлет на сцената, било срещу Елизабет Тейлър на екрана. Харизмата му е легендарна — както в ролите, така и в личния живот, често размивайки границата между човека и легендата.
Роден на 10 ноември 1925 г. в миньорското село Понтридифен, Уелс, Ричард Бъртън (по рождение Дженкинс) израства в бедност, като дванадесетото от тринадесет деца. Той е още малък, когато майка му умира. Отгледан е от сестра си.
В гимназията с професионалното му развитие се заема неговият учител Филип Бъртън, който разпознава таланта му и чиято фамилия Ричард ще приеме по-късно в знак на благодарност. Трудното му детство оформя и „изковава“ характера на Бъртън и му дава емоционалната дълбочина, която ще бележи актьорската му кариера.
Сред нещата, които носят на актьора най-високо признание са изключителното му владеене на Шекспир. Определян като „естествен наследник на Лорънс Оливие“, той блести с театралните си превъплъщения в Хамлет, Хенри V и Отело, все роли, които демонстрират неговото майсторско владеене на езика и емоционалната му нюансираност.
Номиниран седем пъти за „Оскар“ за свои брилянтни роли, Ричард Бъртън така и не е удостоен с холивудската награда. Затова пък е носител на БАФТА, „Златен глобус“, „Тони“ и „Грами“ и др. Сред шедьоврите на магнетичния уелски актьор са „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ (1966), „Бекет“ (1964), „Шпионинът, който дойде от студа“ (1965), „Нощта на игуаната“ (1964) и „Еквус“ (1977). Работи с режисьори като Джон Хюстън, Джоузеф Манкевич, Майк Никълс, Питър Гленвил и др.
Освен с актьорския си талант, Ричард Бъртън хипнотизира почитателите си както с личността си, така и с бурния си личен живот. Той е прочут член на легендарния клуб „Адските разбойници“ (The Hellraisers) заедно с Питър О’Тул, Ричард Харис и Оливър Рийд — група брилянтни, буйни британски актьори, известни както с гениалността си на екрана, така и с ексцесиите си извън него. Животът им е вихър от алкохол, драма и предизвикателства, а Бъртън често е в окото на бурите.
Цялото същество на Бъртън е парадокс. Той е страстен интелектуалец, но и безразсъден бохем; дълбоко романтичен, но емоционално затворен. Обожава литературата, чете ненаситно и цитира Шекспир или Дилън Томас с лекота, но същевременно се наслаждава на атмосферата в кръчмите, на приятелството между „актьорите лоши момчета“ и на хаоса на живота на ръба.
Навиците му са саморазрушителни. Борбата му с алкохола е добре документирана, а бурната му връзка с Елизабет Тейлър — два пъти женени, два пъти разведени —дълго е основна храна за таблоидите.
Но под тази бляскава и хаотична фасада се крие чувствителен човек, измъчван от несигурност, жаден за признание и намиращ утеха в книгите.
За Ричард Бъртън, който обожава сцената и боготвори Шекспир, актьорството не е просто професия — то е призвание и начин да канализира вътрешния си пламък. Затова и до днес, Ричард Бъртън остава въплъщение на суровия талант, трагичната величественост и чистото изкуство.
Вижте още
Килиън Мърфи: „Единствените ми две постоянни величини са да се предизвиквам и да се опитвам да не се повтарям“
Великолепният ирландски актьор с хипнотичен поглед Ки
„Временни“ и устойчиви: жилищата на Норман Фостър за бедстващи
На Архитектурното биенале във Венеция тази години, бри
