Реймон Депардон: „Ако искаш да си фотограф, трябва да обичаш самотата“
“Започнах с фотожурналистика, но винаги съм бил привлечен от поезията, политиката и може би от вярата, че фотографията все още може да промени нещата.”
Това споделя един от най-популярните френски фотографи Реймон Депардон. Той е посветил целия си живот на киното и фотографията, като става известен, след като отразява конфликти на африканския континент, прави невероятни снимки по цял свят, и накрая се завръща там, откъдето е започнал – снимайки идиличните пейзажи на френските села и градските покрайнини.
След като учи във Вилфранш сюр Сон, през 1958 г. заминава за Париж. Там показва снимки на телетата от фермата на фотожурналиста Луи Фушерон, който го наема за свой асистент.
По това време Депардон се смущава от селските си корени и години по-късно признава колко много съжалява, че никога не е направил добра снимка на баща си. “Не съжалявам за многото снимки на Бриджит Бардо, но ми се искаше да имах хубава снимка на баща си.”, отбелязва с тъга фотографът.
Започвайки работа като репортер на 16-годишна възраст, Депардон приема всякакви задачи. През 1960 г. се присъединява към информационната агенция L’Agence Dalmas, а през 1966 г. става съосновател на агенцията Gamma, която се превръща в една от най-големите международни фотоагенции в света.
Успоредно с фотографската си кариера французинът започва да се занимава и с документално кино. Депардон показва първия си късометражен филм през 1969 г. Днес филмографията му включва десетки филми, включително осемнадесет пълнометражни.
В своята професионална кариера Депардон посещава много страни по света, сред които Чехия, Чад, Бейрут, Боливия, Етиопия, Колумбия, Чили, Япония, Виетнам, Афганистан, СССР, САЩ, Аржентина, Италия. Има публикувани общо четиридесет и седем книги.
Докато кино фокусът на Депардон е ясно ориентиран към документалистиката, във фотографията интересът му не се ограничава с една област или тема и работи като репортер, фотограф на знаменитости, военен журналист. Французинът казва, че темата не винаги помага на фотографа и понякога тя може да се усеща като поставени белезници.
83-годишният фотограф и днес продължава да снима, но се е променил. „Станах по-спокоен“, казва той. „Преди, когато бях на 30, никога не бях доволен. Никога не бях щастлив да преследвам реалност, която е по същество неуловима. В един момент трябваше да забавя темпото.“
Реймон Депардон има изключително чувство за пространство и майсторски предава неговата същност, независимо дали камерата му улавя пустиня или метрополис. Понякога пространството вътре в човека го занимава повече от човека в пространството.