Реймон Депардон: „Ако искаш да си фотограф, трябва да обичаш самотата“
“Започнах с фотожурналистика, но винаги съм бил привлечен от поезията, политиката и може би от вярата, че фотографията все още може да промени нещата.”
Това споделя един от най-популярните френски фотографи Реймон Депардон. Той е посветил целия си живот на киното и фотографията, като става известен, след като отразява конфликти на африканския континент, прави невероятни снимки по цял свят, и накрая се завръща там, откъдето е започнал – снимайки идиличните пейзажи на френските села и градските покрайнини.
След като учи във Вилфранш сюр Сон, през 1958 г. заминава за Париж. Там показва на фотожурналиста Луи Фушрон снимки на телетата от фермата и той го наема за свой асистент.
По това време Депардон се смущава от селските си корени и години по-късно признава колко много съжалява, че никога не е направил добра снимка на баща си. “Не съжалявам за многото снимки на Бриджит Бардо, но ми се искаше да имах хубава снимка на баща си.”, отбелязва с тъга фотографът.
Започвайки работа като репортер на 16-годишна възраст, Депардон приема всякакви задачи. През 1960 г. се присъединява към информационната агенция L’Agence Dalmas, а през 1966 г. става съосновател на агенцията Gamma, която се превръща в една от най-големите международни фотоагенции в света.
Успоредно с фотографската си кариера французинът започва да се занимава и с документално кино. Депардон показва първия си късометражен филм през 1969 г. Днес филмографията му включва десетки филми, включително осемнадесет пълнометражни.
В своята професионална кариера Депардон посещава много страни по света, сред които Чехия, Чад, Бейрут, Боливия, Етиопия, Колумбия, Чили, Япония, Виетнам, Афганистан, СССР, САЩ, Аржентина, Италия. Има публикувани общо четиридесет и седем книги.
Докато кино фокусът на Депардон е ясно ориентиран към документалистиката, във фотографията интересът му не се ограничава с една област или тема и работи като репортер, фотограф на знаменитости, военен журналист. Французинът казва, че темата не винаги помага на фотографа и понякога тя може да се усеща като поставени белезници.
83-годишният фотограф и днес продължава да снима, но се е променил. „Станах по-спокоен“, казва той. „Преди, когато бях на 30, никога не бях доволен. Никога не бях щастлив да преследвам реалност, която е по същество неуловима. В един момент трябваше да забавя темпото.“
Реймон Депардон има изключително чувство за пространство и майсторски предава неговата същност, независимо дали камерата му улавя пустиня или метрополис. Понякога пространството вътре в човека го занимава повече от човека в пространството.