Харалд Солберг – художникът зад една от най-обичаните норвежки картини
По-малко известен от своя съвременник Едвард Мунк, Харалд Солберг (1869-1935) е автор на някои от най-любимите картини на поколения норвежци.
Неговата творба „Зимна нощ в планините“ (1914) e сред най-разпознаваемите и популярни творби в колекцията на Националния музей в Осло. Гледката, изобразена на картината, се превръща в негова мания в продължение на 14 години като той рисува много нейни вариации в опит да улови това, което иска.
Солберг е един от майсторите на пейзажа в историята на норвежкото изкуство. Неговото творчество съчетава елементи от романтизма, натурализма и символизма и е вдъхновено от северните пейзажи и техния огромен потенциал да изобразяват едновременно земното и безкрайното.
Докато Мунк избира да постави на преден план в своето творчество човешката фигура, третирайки пейзажа като допълнително изражение на „състоянието на душата“, Солберг насочва усилията си към пейзажа, като човешкото присъствие е сведено до минимум.
Роден в Кристиания (днес Осло), Харалд Солберг е осмото от дванадесет деца в семейството на търговец на кожи и фермерска дъщеря. Родителите му имат големи амбиции по отношение на децата си, като искат да им осигурят добро образование, каквото те самите не са имали шанса да получат. Така Солберг израства като талантлив пианист и певец.
На 14-годишна възраст започва и да рисува. Баща му обаче не вярва в неговия рисувален талант и го праща да чиракува при известен сценограф и театрален постановчик. Докато чиракува Солберг е длъжен да посещава часове в Националния колеж по изкуство и дизайн. Неудовлетворен от обучението там, той напуска само след един семестър. Едва когато навършва 20 години баща му му разрешава да прекъсне чиракуването без да си вземе последните изпити. Същото лято Харалд пътува сам до района Валдрес в северозападната част на Кристиания, вземайки със себе си маслени бои и четки. Именно това лято той създава първите си известни картини.
Няколко години по-късно посещава училището за изкуства на Кристиян Цартман в Копенхаген, където се запознава с творбите на Пол Гоген. След Дания, Солберг учи в Париж и във Ваймар. Въпреки времето, прекарано в чужбина, той не спира да рисува пейзажи от родната Норвегия. Именно той събужда интереса и на обикновените хора, и на творците към тогава не особено популярни места, като напр. гр. Рьорос, който в миналото си е силно обвързан с минната индустрия. Докато другите художници се насочват към места с девствени природни пейзажи, Солберг е привлечен от сблъсъка между природата и човека и често включва в картините си такива елементи като пътища и телеграфни стълбове, като те винаги са внимателно подбрани, заради тяхната символична стойност.
Интересна особеност при Харалд Солберг е, че винаги рисува по няколко картини едновременно. Въпреки това той никога няма достатъчно готови картини, за да направи самостоятелна изложба, поради което редовно излага с други художници, с които непрекъснато е сравняван.
В дневниците си Харалд Солберг се оплаква от норвежкия национализъм и от нуждата всичко да е подчертано норвежко, за да бъде оценено високо. По ирония на съдбата, в чужбина той почти винаги е определян като „типично норвежки“ художник.
Освен с рисуване, Солберг се занимава и с писане на поезия и кратки разкази. В цялостното си творчество той се вълнува от темите, типични за 90-те години на 19-ти век като духовност, вяра, еротизъм и смърт.
