26/09/2023

Гленда Леон: „Прекрасно е да изградиш цяла вселена с много малко“

Кубинката Гленда Леон (р. 1976 г.) е визуална артистка, която прекарва живота си между Хавана и Мадрид. Работата ѝ обхваща рисуване, видео, скулптура, арт инсталации, фотография. Нейни творби са част от постоянните колекции на много световни галерии.

Пресечните точки на видимото и невидимото, на звука и тишината, на ефимерното и вечното са в центъра на творческите търсения на кубинката.

Гленда от рано започва да създава творби от предимно безплатни и евтини неща, тъй като е научила, че правенето на изкуство е акт на даване и, че е прекрасно да изградиш цяла вселена с много малко. Тя навършва пълнолетие по време на режима на Фидел Кастро. Учи класически балет, филология и история на изкуството.

Леон се превръща в творец егалитарист, чийто странен асортимент от материали включва какво ли не – нокти, коса, дъвкана дъвка, звук на дъха ѝ до пиано, планини от пясък. Нейните мащабни инсталации, скулптури и видеоклипове, базирани на пърформанс, обхващат пълния спектър от човешки стремежи. Творческата й визия е силно повлияна от сблъсъка на два свята – този, на кубинското семейство на майка ѝ и този, на американското семейство на втория ѝ баща. Гленда Леон успява да гледа отвъд това, което първо вижда или чува, и да търси по-висша реалност, по-универсален език, който надхвърля конкретни обстоятелства без обаче да губи връзка с актуалността.

Някои от по-известните творби на кубинската визуална артистка са:

„Ритуал“ – кръг от боядисани с тигрови шарки изкуствени нокти, в центъра на който се намира миниатюрен бизнесмен. Произведението отразява сексуализирането на младите кубински момичета, които използват всякакви „оръжия“, за да „уловят“ богатите мъже за съпрузи. В „Ритуал II”, мъжът е обграден от изкуствени мигли.

„Невъзможното писане“ – скулптурна серия, направена с ретро пишещи машини, която е „портрет“ на касиерки и секретарки в супермаркети, които пишат с дълги изкуствени нокти.

„Природна механика“ e инсталация, обхващаща две неща – човешкото действие и последствията за космоса. Творбата представлява парад от коли-играчки, които пълзят като мравки по стволовете на дърветата и ги „поглъщат“. Но след това зрителят вижда истинска кола, ударена и разбита от дърво, вследствие на преминал ураган. Тук посланието на Гленда Леон е, че човечеството е иновативно, но и разрушително, че природата е по-силна и ако искаме да намалим вредното си влияние върху климата, трябва да съжителстваме с нея и да променим поведението си.

„Хабитат“ – инсталация, изобразяваща обикновена спалня, направена изцяло от изкуствени материали, която призовава зрителите да гледат на земята като на едно „общо легло“.

„Интерпретиран свят“ – Леон изобретява нов музикален език, който позволява пътуване във времето. Тя превежда на Брайл имената на петте най-следвани богове в света върху отделни цилиндри на музикална кутия, а кутиите са подредени в кръгла инсталация от отделни ниши.

„Метаморофоза II“ и „Конкретна музика“ използват мълчанието като метафора. Те включват части на пиано, отделени от инструмента, за да създадат нови форми. Без звук тези скулптури вибрират в съзнанието на човек като спомен за цялата музика, която някога е чувал.

„Изгубено време“ е висока около 175 см планина от пясък с пясъчен часовник, частично потопен на върха й. Това е ироничен паметник на нашите незначителни ежедневни действия. Изгубеното време, отчитано ежедневно.