Илина Перянова: „Непосилно е да измислиш по-добър сюжет от реалния“

Кое Ви провокира да изберете точно екологичната тема за тазгодишното издание на RIFE?

Чрез документалното кино можем да провокираме дискусия върху реални теми, засягащи хората на глобално ниво. Това са теми като микропластмасата, боклука, глобалното затопляне, масовото изчезване на животински видове и прочее.

Паралелно със зелените филми сме планирали и инициатива съвместно с Община Смолян, като заедно с тях ще почистваме отпадъци от улицата. Няма да върнем нито една работна ръка, така че всички гости на фестивала са добре дошли! Надяваме се инициативата за почистване да подейства благотворно на колективното ни съзнание, защото всеки гражданин би могъл да пристъпи към конкретни действия за запазване на природата.

В програмата тази година можете да видите много заглавия, посветени на екологията, но искам да акцентирам върху премиерата на пълнометражния филм  ”Самотни дъбове” – разказ за екологични протести в Германия. С нетърпение очакваме да пристигне Йенс Мюлхоф, един от режисьорите на филма, който ще го представи пред българската публика.

:

Какво трябва да притежава един филм, за да грабне вниманието Ви и да намери той своето място на RIFE?

Важно е как е разказан един филм, независимо дали е личен или социален. Това, което мен лично ме грабва, е начинът, по който е разказана една история и доколко тя е универсална и актуална.

:

Кои са най-екзотичните филми, които ще видим в рамките на тазгодишното издание?

Програмата ни е изключително разнообразна. Като екзотичен филм бих определила късометражният „Поделена съпруга” – посветен е на полиандрията, разпространена сред Лама общностите, живеещи в планинския регион на Непал. Също така бих препоръчала „Черните мамби“ на Лена Карбе. „Илюзия за изобилието“ е среднометражен филм за Латинска Америка, в който ще видим как местните жени, хванати  в капана  на  глобалната надпревара, водят битка срещу модерните завоеватели – правителствата  и  корпорациите. Друг акцент е „Без” на сръбския режисьор Лука Папич –  изключително любопитна доку-фикция за художник, който губи кучето си. Много интересна е и историята на ”Сирийския космонавт”, принуден да избяга от страната си и да отиде в Турция.

:

А най-провокативните?

Смятам, че това е закриващият документален филм „Кралицата на порното”. Той проследява  ексцентричната Чели Уилсън, родена в Гърция и изградила в САЩ империя от киносалони, прожектиращи порно филми.

Пълнометражният „Невинност“ на Гай Давиди се занимава с въпросите за милитаризацията и нейното въздействие върху живота на младите израелци. Филмът е представен по изключително задълбочен и поетичен начин.

Прекрасен е също и „Любов, дойче марки и смърт“ на Джем Кая, който ни превежда през музиката и историята на имигрантите от Турция в Германия и техните деца и внуци.

Друго очаквано заглавие е „Името ми е щастие“ на Айше Топрак и Ник Рийд, в който ще научим какви са проблемите, свързани с фемицида (убийствата на жени) в съседна Турция, уловени през личната история на Мутлу и нейното семейство.

„Как да спасиш мъртъв приятел“ е един от най-спряганите филми на годината. Там ще проследим живота на режисьорката Маруся Сирочковска, която обръща камерата към себе си и дългогодишния си приятел и съпруг Кими. Това е историята на едно загубено поколение в Русия.

Не на последно място трябва да отбележим и „Дъщерята на артиста”, провокиращ с начина, по който се изследват взаимоотношенията между дъщеря и баща. Режисьорката Маргарита Линтън лично ще представи филма си пред публиката в Смолян!