Две жени и техните тихи битки за късчета щастие
Две жени, които живеят в различно време. Самите те също са различни, но имат и много общо помежду си. И двете са самотни майки: едната – работеща, другата – домакиня от години. Те са отдадени на децата си и се борят с предизвикателствата, които животът поставя пред тях. Сандра живее в днешен Париж, а Елизабет – в този през 80-те години. Бащата на Сандра, преподавател по философия, за когото книгите са всичко, бавно потъва в един свой свят, повален от нерводегенеративно заболяване. Този на Елизабет пък се чуди как да й помогне, когато мъжът й я напуска. И двете жени се сблъскват с тежки здравословни проблеми: Сандра трябва да се справя с деменцията на баща си, да търси институция, където той да бъде настанен, а Елизабет е белязана от тежко заболяване, което е превъзмогнала. Сандра живее сама с малката си дъщеричка, след като мъжът й е починал, а Елизабет – с двете си деца в тийнейджърска възраст, които скоро ще напуснат семейното гнездо.
Сандра (Леа Сейду) и Елизабет (Шарлот Гензбур) са главните героини в прекрасните френски филми „Една хубава утрин“ и „Пътниците на нощта“. И двете актриси майсторски развиват своите образи на майки и жени, с които животът се е отнесъл сурово, но които не са склонни да се предадат. Точно обратното: всяка от тях носи в себе си тъгата и горчивината, но и желанието и стремежът да се пребори с трудностите и да намери своето щастие.
„Една хубава утрин“ на режисьорката Миа Хансен-Льове е деликатна и затрогваща история за семейни и романтични обвързаности. Леа Сейду е великолепна в ролята на Сандра, като може би най-затрогващите моменти са тези, в които няма думи, а цялата емоция е изписана на лицето й. Във филма актрисата си партнира с Паскал Грегори (с много силна роля като болния й баща), Мелвил Пупо (като романтичното й увлечение) и Никол Гарсия (в ролята на свободолюбивата й майка).
„Пътниците на нощта“ на Михаел Ерс пък ни отвежда на едно пътуване не само из тихо драматичния живот на Елизабет, но и из Париж през 80-те години, когато Франсоа Митеран точно е дошъл на власт, градът е изпълнен с оптимизъм, а мобилните телефони още ги няма. Елизабет е завършила психология, но никога не е работила. След като мъжът й напуска дома им, тя трябва да започне да се справя сама. Намира работа в нощното радиопредаване „Пътниците на нощта“, след като неговата водеща Ванда (Еманюел Беар) й подава ръка. Това е времето, в което телевизията вече е откраднала вниманието на хората от радиото. Малцина са тези, които продължават да търсят внимание и утеха, споделяйки проблемите си в ефир с Ванда. Филмът на отрасналия в Париж през 80-те години Ерс е неговият носталгично-поетичен поглед към едно отминало време, което той ни предава чрез архивни кадри, романтични пейзажи на града по залез слънце и музикални шлагери, които са се слушали тогава.
И двата филма са житейски драми, чиято сила се подчертава от липсата на излишна драматичност както в тежките, така и в хубавите моменти, изживявани с тихо достойнство и спокойствие от двете главни героини. Нещата са такива каквито са. Също като живота.
Вижте още
Далида: „Публиката е моят съпруг. Песните са моите деца“
От Кайро до Париж, от малко селце в Калабрия до най-голе
„Отвъд стените“ – монументалното изкуство на Saype
„Винаги целя да повлияя на съзнанието и спомените на х
