„Шахматна новела“ и вярата в непобедимия човешки дух
Всички сме гледали десетки филми за нацизма, с ярки кадри на насилието, изтезанията, страданията и унижението, на които е подложено едно човешко същество от друго. Във филма „Шахматна новела“ (2021) по едноименното произведение на Стефан Цвайг отново е засегната темата за нацизма, но тук злото е тихо, някак изтънчено, спокойно, проправящо си път както капките през скалата. Разбира се, то отново смазва бавно и всепроникващо.
Филмът на Филип Щьолцл разказва историята на богатия и интелигентен нотариус Йозеф Барток (блестящо превъплъщение на Оливър Масучи!), който е заловен от Гестапо и подложен на психологическо мъчение, целящо да го пречупи и той да издаде кодовете на банковите сметки на свои довереници.
Барток (австрийски евреин) е човек с достойнство, който обича забавленията и танците, обожава литературата и книгите, разпалващи въображението му.
Но какво става с него когато всичко това му е отнето и той е оставен на самотата и НИЩОТО? Единствената му компания е една книжка с диаграми на различни турнирни партии шах, която успява тайно да открадне.
Какво се случва с един одухотворен човек, поставен във вакуум, в пълна изолация, оставен сам с вътрешните си терзания и без ориентири за време и пространство? Когато сетивата му – слух, зрение – са лишени от храна? Ще се окаже ли малката шахматна книжка опората, която му е нужна, за да събере мислите си, да функционира и да продължи да вижда себе си като човешко същество? Или и тя има своите скрити ходове срещу Барток?
Самотата, пустотата във времето и пространството, борбата със самия себе си и със собствената психика, която някой или нещо систематично се опитва да разруши, търсенето на изход, изход ли е изходът, непобедим ли е човешкият дух – това са темите, които се разглеждат както в новелата на Цвайг така и във филмовата адаптация на Филип Шьолцл.
Има обаче и някои разлики – в новелата главният герой се появява в средата на произведението, докато във филма Барток е с нас от самото начало. В новелата детайлно е изграден образът на световния шампион Чентович, съперник на Барток в шахматната игра, като двете личности са противопоставени. Във филма Чентович е третостепенен герой.
И може би най-важната разлика – финалът. Щьолцл представя своя версия за това докъде водят изолацията и психологическият тормоз над човека – версия, която се различава от тази на Стефан Цвайг. А кой е вашият финал, може сами да прецените, ако гледате тази разтърсваща психологическа драма, която бе номинирана за най-добър филм на Германските филмови награди, но, според нас незаслужено, загуби битката срещу „Аз съм твоят мъж“ (2020).
