10/01/2023

„Тела в градски пространства“ – необичайният арт проект на Вили Дорнер

„Тела в градски пространства“ е арт проект на австрийския хореограф Вили Дорнер, осъществен за първи път през 2007 г. Оттогава проектът е изпълнен в повече от 110 града по света, включително Ню Йорк, Лондон, Виена, Москва, Монреал, Сао Пауло, Париж, Сидни, Копенхаген, Берлин и др.

Основният въпрос, на който Вили Дорнер и неговата група от танцьори и паркуристи търсят отговор е „Останало ли е място за хората в градовете?“ Правилата на поведение в големия град, трудностите при свободното придвижване, забраните, свързани с живота в градската среда – това са част от проблемите, които вълнуват хореографа и неговите танцьори.

„Тела в градски пространства“ е ефимерна арт инсталация, в която Вили Дорнер вмъква в човешки тела в градския пейзаж, подтиквайки хората станали свидетели на временното „шоу“ да погледнат с други очи и да видят в нова светлина заобикалящата ги среда.

Инсталацията наподобява движеща се диря от група танцьори, които се преместват и се струпват на определени места следвайки специална хореография. Необичайният проект се опитва да слее човешките тела с градския пейзаж и архитектурата на града в различни форми и места, като участниците в него заемат най-невероятни пози, за които от танцьорите се изисква много добра физическа подготовка. Благодарение на участието си в проекта, изпълнителите, също като зрителите, получават съвършено нов поглед върху обичайния градски пейзаж.

Странните скулптури от тела на Вили Дорнер предлагат различни перспективи и едно изненадващо различно преживяване на градското пространство от неговите жители. Участниците винаги са облечени в ярки дрехи и носят качулки или пък са със скрити лица. Така от една страна те силно контрастират със сивите, тъмни сгради в градовете, а от друга символизират анонимността на човека в големия град.

Идеята за проекта се ражда след като преди години австрийският хореограф е поканен да участва в творческа резиденция във Виена. Там той живее в новопостроена сграда, в която хората още не са се нанесли да живеят. Работейки в празните пространства, Дорнер започва да се пита колко хора могат да се съберат в банята, кухнята, дневната. Вдъхновява се от Льо Корбюзие, модулната система и връзката между средностатистическия европеец и неговия дом. Заиграва се с идеята за размера на европееца, който се използва при определянето на размера на вратите, височината на тавана, широчината на прозорците и т.н.

По-късно Дорнер посещава мястото, където е бил сам и е шокиран от това колко много хора го обитават. Така му идва идеята да се вгледа в пространствата между пространствата, върху останалите малки, незаети от нещо места, които започва да изпълва с тела.