Кишо Курокава е сред водещите японския архитекти през втората половина на 20-ти век и един от основателите на японското архитектурно движение „метаболизъм“, което смесва идеите за архитектурните мегаструктури с принципите на органичния живот от момента на раждането.
Курокава е известен със своята теория за симбиозата. Според него „симбиозата“ е алтернативен концептуален модел за японската архитектура, който едновременно въплъщава привидно противоречиви идеи, като универсални принципи и регионални различия, западна и източна чувствителност, история и бъдеще, малки и големи мащаби или културна идентичност и модерни технологии.
Широкомащабните му архитектурни проекти (построени и непостроени), са в синхрон с теоретичните му писания относно архитектурата в постмодерната епоха и отразяват опита му да дефинира един основен характер на японската архитектура.
Кишо Курокава е роден на 8 април 1934 г. в Кание. Учи архитектура в Университета в Киото, а след това и в Университета в Токио под ръководството на големия японски архитект Кандзо Танге. След завършването си започва докторат по философия, който не завършва.
През 1960 г. с колеги създава движението „Метаболизъм“. Отваря своето бюро през 1962 г. като то има офиси в Париж, Лос Анжелос, Чикаго, Пекин, Сеул, София.
Въпреки че по време на цялата си кариера е ориентирам към по-екологична и устойчива архитектура, в късните си творчески години, той отдава все по-голямо значение и внимание на защитата на околната среда.
Кишо Курокава издава много трудове на тема философия и архитектура и преподава на много места по света.
Умира на 12 октомври 2007 г. в Токио.
Кишо Курокава е свързан и с България: тогавашния хотел „Витоша Ню Отани“, известен като „Японския хотел“ е негово дело.
Сред най-известните творби на Куркокава са Капсулната кула „Накагин“, Музеят за съвременно изкуство в Хирошима, международното летище в Куала Лумпур, Националният център за изкуство в Токио, Националният музей по етнология в Осака, новото крило на музея „Ван Гог“ в Амстердам.