Рьорос – норвежкото минно градче в списъка на ЮНЕСКО
Когато се заговори за индустриалната история на Норвегия, много хора си представят, че тя започва с откриването на петрола през 1969 г. Наистина дотогава икономиката й зависи основно от риболова и земеделието. Историята на страната като индустриална нация всъщност датира доста преди началото на петролния добив.
Рьорос е някогашно миньорско градче, дълбоко в норвежките планини в източната част на централна Норвегия, близо до Швеция. Цялото населено място и заобикалящият го район са включени в Списъка на Юнеско на световното културно наследство.
Градчето е известно със своите забележително добре запазени дървени сгради, както и с историята на своята поява. Преди 1645 г. единствените обитатели в района са номадските пастири от сами етноса и някои ловци.
Според легендата един от ловците открил медно парче след като застрелял елен. Докато животното се опитвало напразно да се вдигне и да избяга с копитата си изтъркало мъха върху една скала, където се оголило блещукащо парче. От този момент нататък мястото никога вече не било същото. Скоро била създадена компания, която получила правата да добива и обработва всички находища на руда в региона, да премахва дървета и да използва водните ресурси.
По това време Норвегия била под управлението на Дания и страната плащала десятък от производството на мед на датския крал. Медта била ценна, защото се използвала за направата на доспехи. За работата в мините били необходими хора и скоро те започнали да прииждат от различни краища на Норвегия в търсене на препитание. Така близо до мината се появил Рьорос. През 1679 г. по време на Сконската война (1675-1679 г. ) младото градче е напълно опожарено от шведските войски. Четиридесет години по-късно, по време на Великата северна война, градът отново е завзет от шведската армия.
През 18 век Рьорос преживява своите златни години. Около 600 човека работят в мините, а още 1500 са заети в производства, свързани с рудодобива. В града са построени училище и медицински пункт, а през 1784 г. се появява и съществуващата и до днес красива църква.
През 1877 г. е изградена и ж.п. линия, която свързва отдалечения град с Трондхайм. През 1953 г. изгаря един от главните цехове и това е началото на края за минната индустрия в Рьорос. Минната дейност продължава до 1977 г., когато компанията обявява фалит.
Само три години след спирането на мините, градът е обявен за част от културното наследство на ЮНЕСКО, заради историята на минната индустрия, заради начина, по който е бил организиран транспортът и по който са се управлявали водните ресурси в сурови природни условия.
Въпреки края на минното дело, Рьорос не изчезва. Градът се преориентира към туризъм и създаване на висококачествени местни продукти като масло, агнешко и еленско месо, сладолед, а също и вълна и керамични изделия. И макар че е едно от най-студените места в Норвегия, към него целогодишно се стичат туристи.
Районът около Рьорос е пуст и оголен заради изсичането на дървета при добиването на рудата. И все пак в градчето има достатъчно дръвчета, за да може човек да усети есента. Дори е особено красив контрастът между топлите цветове на есенните листа и тъмнокафявата дървесина на много от старинните постройки.
