Тодор Колев: „Простащината е простащина и тя друго име не може да има“
Днес се навършват 10 години откакто българските кино и театър и българската публика загубиха една от своите най-ярки звезди – актьора, певеца, музиканта, човека Тодор Колев. А какъв по-добър начин да си спомним за него от хапливите му и понякога тъжни, понякога забавни мисли и размисли за театъра, киното, демокрацията, простотията и други теми, които той споделя в различни интервюта. Разровихме се из тези интервюта и ето една малка част от вселената на Тодор Колев:
От малък съм черна овца.
:
Радвам се, че имах възможността да се отъркам в живота о големи режисьори, също така и о големи личности и слава богу, че това стана, когато се формирах.
:
Важното е артистът да си гледа работата и то съвестно. Наистина да бъде професионалист.
:
(за нивото на комедията в България в киното, телевизията и театъра) От това, което аз съм гледал…вие знаете какъв е хуморът…от този пошлия. Няма защо да се чешеш по задника, ако не те сърби. Просто няма смисъл. Нашият учител прочутият Станиславски казва така: „На сцената можеш да си събуеш и гащите. Но, ако е оправдано“ … и ако има смисъл.
Ако един богат човек спечели 800 000 лв. какво ще направи той с тях? Ще ги вложи в нещо. А ако един беден човек спечели 800 000 лв. какво ще ги направи? Изяжда ги! Ще ги изхарчи за около година и половина, две и после отново няма да има абсолютно нищо. Ей това ме убива. Утрепва ме тоя манталитет. Затова, запомнете го от мен: когато нямаш капацитет да бъдеш богат, не играй на тото.
:
В България няма критика. Просто няма такава професия. Някой ще каже „Че защо?“. Ами ей така, просто трябва да има.
:
Само самодейци в кадър. Това е страшно. Какъв професионализъм, бе братя…. Чудя се и на редица съвременни политици, стабилни хора. Професионалисти! Как не ви е срам! Вие сте самодейци. Гордо заявете това пред целия български чуден народ.
:
Имало едно време в България много приятни семейства – български, с много хубави хора – българи: отворени, услужливи, приятни човеци в тая държава … е имало. Кажете на децата си! Може би някой ден (пак) ще има.
Лакомията идва от простотията.
:
(за чалгизирането на културата) Това е много опасно и аз се учудвам на хората, от които тези неща зависят, че не си дават сметка. Защото тази бомба ще изгърми, макар и след 20 години, но ще изгърми, ако не с тях, с техните деца.
:
По-страшна от истинската цензура е цензурата на зрителя, на публиката. Защото зрителят предпочита днес неща, които повече или по-малко не са му давани в предните години. Зрителят е разюздан, простотията моментално заема много по-големи мащаби от действително стойностното. В момента според мен българският зрител е генерално объркан. Той горкият не му е ясно какво става. Аз даже мисля, че той в момента не може да възприема вече кое е лошо и кое е добро.
Простащината е простащина и тя друго име не може да има. Тя не може да се нарече демокрация.
:
(Някога) се е залагало на актьора, на режисьора, на писателя, на втория план, на третия план. Залагало се е на далеч по-духовни и мисловни неща…далеч не свързани с техника. Аз даже му викам … шашми. След „Кръстникът на Франсис Форд Копола с участието на Марлон Брандо, Робърт де Ниро и Ал Пачино … аз по-голямо актьорско присъствие не съм виждал. Искам да гледам филми със сериозни актьори, режисьори. Това е нещото, което може да ме впечатли. Останалото не може да ми влезе под кожата….Сега много хора се опитват да се скрият зад техниката или пък да впечатляват с техника.
Вижте още
Къща в Родопите – минимализъм в планината
„Къща в Родопите“ е проект за еднофамилна жилищна сгр
Килиън Мърфи: „Единствените ми две постоянни величини са да се предизвиквам и да се опитвам да не се повтарям“
Великолепният ирландски актьор с хипнотичен поглед Ки
Едуард Олби: „Истина или илюзия, Джордж, ти не знаеш разликата“
За големия американски драматург Едуард Олби, Тенеси У