японска естетика юген

Тайната на „юген“

„Да наблюдаваш слънцето да потъва зад обсипания с цветя хълм. Да блуждаеш сред огромна гора без мисъл за завръщане. Да стоиш на брега вперил поглед в лодка, изчезваща зад далечни острови. Да съзерцаваш полета на дива гъска ту появяваща се, ту скриваща се зад облаците…“ Дзеами Мотокио.

Най-загадъчното понятие в традиционната японска естетика, което трудно се поддава на разшифроване – това е „юген“, „скритата и тайнствена красота“. Точният превод на думата зависи от контекста. „Юген“ не е алюзия към друга дума, а усещане, преживяване.

blue-calm-endless-fog

Известно е, че думата е внесена в японския език от китайските философски съчинения, където се използва в смисъл на „дълбок“, „неясен“, „тайнствен“. „Юген“ често се разбира като едно достигане, отвъд разума, до печалната красота на света и на човешките чувства. В японската „танка“ поезия (стихче от пет реда) „юген“ описва дълбокия смисъл на произведението, до който човек следва да достигне сам, тъй като при прочитането му, самият текст не дава пояснения. В своето учение поетът и калиграф от 13 век Фудживара но Тейка предлага будистката концепция „сатори“ („просветление“) за постигането на скритата красота. Самото просветление се постига чрез най-висока концентрация на духа, а самото то представлява внезапно интуитивно достигане до същността на нещата.

aaba3126224607.563533c455c1e-770x770
y20315771O9vlqcY

Японските естетически идеали са силно повлияни от японския будизъм, където всичко се счита за или извиращо, или разтварящо се в нищото. Но това „нищо“ не е празно пространство, а по-скоро пространство, изпълнено с потенциал.

„Юген“ е скритото зад думите, това, което например актьор в театър НО може да извлече от текста на една пиеса. Дзеами Мотокио, един от създателите на театъра НО, заимства тази дума от поетите като пише, че „„юген“ – това са тънките сенки от бамбук върху бамбука“. В своя знаменит трактат „Фушикаден: Напътствия за цветето в НО“ Дзеами Мотокио например описва „сняг в сребърна чашка“ като цвят на спокойствието, тишината, умиротвореността. Един цвят, който обикновено не може да бъде видян, но който актьорът в театър НО може да разкрие.

В естетиката на „юген“ скритата и трудно достижима красота се цени много повече от пряката, очевидна красота.