Шахзия Сикандър: „За твореца е важно да премине отвъд границите“
Шахзия Сикандър е особено популярна в Пакистан, САЩ и по света с това, че променя традицията на рисуване на ръкописи в Централна и Южна Азия и въвежда форма, известна днес като неоминиатюра.
Сикандър е родена Лахор, Пакистан, през 1969 г. През 1991 г. завършва Националния колеж по изкуства в родния си град, където изучава рисуването на ръкописи и традиционното индо-персийско миниатюрно рисуване. Докато учи там прави големия си пробив на арт сцената с творбата „Свитъкът“ (полуавтобиографичен рисуван ръкопис), която получава национално признание в Пакистан и носи международно признание на използваната рисувателна техника в съвременните художествени практики през 90-те години. „Свитъкът“ изобразява сцени от всекидневния живот в съвременен Пакистан, вкл. ритуали, представящи културните и географски традиции.
В творбата има различни оттенъци, шарки, и събития, като от нея е видно вниманието, което Шахзия отдава на детайла, на цветовете, на архитектурните елементи и връзката им с домашната култура.
Няколко години по-късно, през 1995 г., Шахзия завършва Училището по дизайн в Род Айлънд. Оттогава до днес тя развива и разширява своята художествена практика, която включва картини, мултимедийни творби, анимация, пърформанс и инсталации, скулптури.
Сега Шахзия Сикандър живее в САЩ, а произведенията й са считани за ключови в представянето на изкуството на южноазиатската диаспора като част от съвременната американска традиция.
В своите творби Сикандър насърчава комуникацията между културите, които говорят различни езици, като провокативно руши конвенциите на семиотиката и знанието, насърчавайки зрителя отново и отново да изследва и да си „представя“ знанието и да поставя под въпрос сегашното състояние на нещата.
Пакистан, разбира се, тази страна, белязана от силни етнически, социални и културни напрежения и често позната само чрез стереотипни или туристически описания, неизменно присъства в творбите на Сикандър.
Художничката се е посветила на възстановяването и изчистването на пакистанската визуална традиция и културни образи и на предлагането на възможности за създаване на нови и убедителни асоциации между нещата.
Това тя постига чрез използването на многопластови равнини на изображението, в които разказът става двусмислен, пространството – разширяема проекция, а идентичността несигурна и втечнена.
Вижте още
Скулптурните „филми“ на Антъни Маккол
Филм без съдържание, зала без стени, скулптура без маса
Барбизон – сърцето на едноименната художествена школа
Селцето Барбизон e едно от най-посещаваните места от ме
